Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Когато говорим за любов, като само по себе си чувство, е трудно да се изразяваме. Сякаш сърцето ни говори, но какво говори, когато не може да се изразим? Та ние дори не може да го проумеем? И все пак говори...

Когато говорим за любов, като отношения и разговори с половинката до нас, е лесно да се изразяваме. Всичко е ясно и точно – нещата са черни и бели. Противно на очакванията на хората, които обичат да слагат под съмнение всяка дума на другия човек – пак казвам – всичко е черно и бяло. Или сме в прекрасни отношения, или нещо не е наред – нещо ни тревожи, нещо ни притеснява, а от нас зависи времето за решението на проблема.

При този тип проблеми е лесно да видим поведението на другия. Трудно е да видим нашето поведение. Разбира се, всичко ти е ясно. Можеше и ти да го напишеш това, но защо не го направи? Или защо при въпроса: “Какво става с теб?”, получавам отговор: “Това, което става с мен е, че той не иска...” или “Той беше много груб”. Думата, върху която трябва да наблегнем е “той”. Много е трудно човек да говори за това, което става с него и прехвърля винага върху другия. Или се стреми по някакъв начин да намеша и другия. А оправдаващата причина почти винаги е “защото сме двойка”. Слабохарактерните хора “решават” тези проблеми на мига – раздяла. Така се опитват да се отърват от проблемите и да търсят решение в следващия партньор. Но се получава същата история, като само събеседника е различен. А всъщност решението е доста по-просто, а именно – да се откажем от илюзиите за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.

А защо любовта няма да ни спаси? Нали “спасение дебне отвсякъде”? Има една теория, че за да бъдеш истински влюбен трябва първо да израснеш като човек. Да почувстваш, че си готов. Не се съмнявам, че всеки вътрешно в себе си се чувства много по-силен, могъщ и най-вече израснал в сравнение с другите, но на практика нещата се размътват. Затова, да стоим здраво на земята, ни помага партньорът до нас. За тези, които нямат партньор или отричат любовта и връзките – Връзката ни прави завършени хора. Тя си струва всяко едно усилие, всяко една болка и всяко едно страдание. Защото, благодарение на това през, което преминаваме, израстваме все повече и повече. Чувстваме се пълноценни.

Но двойката, сама по себе си, не значи нещо. Тя не ни спасява от нищо. То, всъщност, и не би трябвало да ни спасява от каквото и да е. Проблемът е, че много хора търсят човек до себе си за да избягат от собствените си проблеми, да има кой да ги развлича, да има кой да бъде с тях в трудни моменти, да ги излекува от мъките и летаргията им. Каква ужасна грешка! Но я осъзнаваме доста късно и тогава следват 2 опции – да намразим човека, с който сме или да прекараме живота с него, оплаквайки се от съдбата ни, която всъщност ние я градим.

Идеята е друга – да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен. Идеята е да направим общ проект с другия човек, да сме щастливи заедно, да израснем като характери, но не и за да разреши проблемите в сложните ни животи.

Израстването ни е важна стъпка в взаимоотношенията ни с половинката. Връзката ни подсилва способността да се развиваме, а не да търсиме убежище от мъкати ни в нея. Чак когато се превърнем в пълноценно същество, което няма нужда от никой друг за да си реши проблемите, тогава ще намерим и друго такова същество, с което ще споделим онова, което има всеки от нас поотделно. А до тогава може да се надяваме, че сме израстнали като хора и че проблемите идват от другия човек. Но докога така?!

Борислав Борисов