Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Ако кажа, че не съм творец, ще излъжа. Истината, в повечето случаи, е различна във всеки един мироглед. Това означава, че не е както нас са ни учили, че има 1 истина. Напротив – има няколко истини. Така че може в твойте очи да греша, но да, по дяволите, чувствам се творец. А определението за творец е ясно – това е човек, който е отделил от своето ценно време и е създал неща. Може да е сътворил дори едно изречение, един стих, една проза или дори да е нарисувал първата си черно-бяла картина. Но той вече е сътворил нещо – направил е нещо, което може да го покаже, да му се радва или просто да го сложи при многото, според него, неуспешни опити за гениалност. И въпреки това – всяко едно нещо, което бива сътворено със старание, е творба достойна за уважение.

Да си творец определено не е лесно. Изискват се много усилия да направиш нещо, което никой не го е правил или пък да направиш нещо, което ще се хареса на света, но най-вече – на теб. Всъщност, всеки творец е много критичен към себе си. Опитва се да извлече максимума. Разликата между максимума и минимума е много крехка и понякога става така, че след извлечен максимум само една дума или една чертичка на картината може да стигне до минимума. Това означава, че най-големите критици сме си ние самите, а някои от нас са ужасни критици...

За да сътвориш нещо трябва да познаваш себе си и своите способности. А за да си наясно с всичките си способности трябва да прекараш много време насаме със себе си. Да се опознаваш и да преоткриваш страстите си или нещата, които ти се отдават. Бих го сравнил с медицината – учиш през целият си живот, като първите ти години са базисните и научаваш нещата, които ще ти помогнат да направиш първата си стъпка или операция. След това се изисква още много учене. Тоест учене цял живот. Същото е и със себеопознаването. Първите години е най-трудно и съществено. Да намериш своя уникална способност изисква време и търпение. Нетърпеливите често пропускат своите способности и себеопознаването им е критично ниско. Знаят само първобитните си неща – кога им се яде, кога им се пие и кога ще почувстват болка или щастие. А тук говорим са същинско себеопознаване и достигане до такава точка от себе си, че да можеш да се наречеш творец или най-малкото човек, който вярва, че каквото и да стане задачата, която е поел, ще бъде изпълнена до край. Може да има усложнения по нея, но самата му способност е с пъти по-силна от малките усложнения.

За такава дълга работа със себе си е най-добре човек да бъде оставен насаме със себе си. Не говоря за изпращане в дълбоката провинция или планината с години. Понякога при бърза и схвалтива мисъл е необходимо и по няколко минути на ден за да наредиш следващото парче на пъзела със заглавие “способност”. Но пъзела е доста голям и половината се отказват още на рамката, неосъзнавайки дори, че се отказват. Тъжно, нали?

Така че – да! Чувствам се творец и смятам, че съм достигнал поне до рамката. Препоръчвам ти го и на теб – не се отказвай на рамката и преоткривай себе си. Не се бой от самотата, а използвай всяка една минута с нея за да преоткриваш теб и света. И все пак нека не ти става първа приятелка – в такъв случай ще имаш много време да се преоткриваш в лудницата.

 

20 godini sa mnoo mila,a i sto trea da iziskava jertvi iskustvoto.kat moi da iziskcva lubok kak kat ste musulmanki vasta maikapustini zmii da ciukam ei otr mi jivota arabski p+rostotutkasti se:P.