Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
12.04.2010 23:44 -
Лош по рождение или лош поради живота?
Автор: cocolino88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3287 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2013 21:17
Прочетен: 3287 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 12.03.2013 21:17
Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Въпросът изглежда елементарен в очите ти. Знам и какви са ти доводите, но все пак - спри се и помисли. Нека не забравяме кога едно твърдение е вярно и кога не. Ако очакваш от мен точния отговор - едва ли ще го получиш. Мисля, че и Ерих Фром няма отговор на някои въпроси като например: "Човекът вълк или овца е?" така че едва ли от мен - обикновения човек - ще намериш отговор. Все пак, трябва да бъдат разгледани и двете гледни точки и по собствена преценка да преценим кое може да бъде истината за нас. Истината има много лица в днешно време - стига да знаеш с какви очи ще я погледнеш.
Има много фрази и мъдри мисли за това колко е корав живота и че сме просто едни малки точици в живота на вселената. Това е абсолютно вярно, но всеки гради собственият си живот. Запомни, че няма такова нещо като съдба, шанс, случайност и велика конспирация, която прави добро или лошо за твоя сметка. Ние сами ковем това, което сме. Тези неща, които наричаш щастлива случайност могат да се появат днес или утре, а обратното - лошата случайност - в другите дни. Това са просто дните и на другите същества, които щъкат по света. Нали не забравяш, че не си единствен на този свят?! След като разберем, че сами градим живота си, то трябва да разграничаваме кое е добро и кое е зло за нас, за останалите около нас и за бъдещето. Но как да ги разграничаваме и можем ли хазартно да слагаме на карта бъдещите събития, които следват. Разбира се, че можем и това ни изиграва в повечето случаи лоша шега. Рискът не е "Съдба". Да, това са думите при неумерения риск, които бликат от устата ти след поредния провал. Но пак ти си виновен - непреценени обстоятелства. Това можем да го наречем лошо, защото тялото ти, душата ти /ако въобще има такава?!/ страдат от непредвидените обстоятелства. Това е светлата страна на лошия живот. А лошият живот прави лоши хора. Кара те да променяш психологическата нагласа на съществуването ти и да рискуваш все повече и повече. Кара те да избухваш и да не мислиш какво правиш. Не винаги избираме къде да бъдем родени, но можем да избереме как да живеем. Без излишни рискове и с пресметливо съществуване. Трудно се разграничава в нажежена среда кое е доброто и лошото и затова обстоятелстава би трябвало да пригодят човека към тях, отколкото обратното - човек се се приспособява към тях. Това означава, че вместо да се приспособяваш към лошия живот и да мислиш за по-добър, то лошият живот се приспособява към теб и те прави по-лош. Лошо ще нарека това, което не е добро за теб и за обществото. Бих могъл да кажа съвсем спокойно, че слабохарактерните хора са тези, които тръгват към лошия живот. А как да станем устойчиви характери? За това няма точна дефиниция, но определено някои книги разкриват и това. И така - бях стигнал до там, че животът малко или много се опитва да си играе с теб, а ти да поемаш рискове и да слизаш все по-надолу в йерархията на лошото. Но защо тогава при добър живот - материален и любвеобилен - пак има хора, които тръгват към рисковете и затъват надолу. Човекът в едно отношение все още е като маймуните - трябва много да му говориш и да му разграничаваш кое е добро и кое е зло за да може все пак накрая да разбере накъде отива. А това, че може говорещият също да не е на необходимото ниво, веднага е един автогол преди началото на мача. Думите, а не оръжието, са езика на тялото и чрез тях сме това, което сме. Не казвам, че трябва да сме като проповедници, които сме научили кое е добро и зло и трябва да го разпростираме из близки и дачелни земи. И все пак - поуката остава за теб!
Другата теза, която е по-малко разпространена, е че се ражда човек лош. Още в началото поглеждайки сладкото и малко бебенце си казваме как може този ангел да стори злина на някого. Но ето пък - още на 3 години счупва играчката на другарчето, на 10 пребива другарчето, а на 20 открадва по-скъпата играчка на другарчето - било то кола, телефон или каквото и да е. Не е това важно в случай. Колкото и да му говориш - той не се променя. Промените траят само няколко дена и след това всичко на ново. Сякаш приятелят ти и гаджето ти са едно и също, защото имаш и същата връзка - промените са първите няколко дена. Няма да тръгваме срещу медицината и е време да се каже, че децата носят генетично някои неща от родителите си. Уж са само физически белези, но пък в течение на годините започват да заприличват на тях. Няма да говоря за тази голяма вероятност за това, че приличат на тях, защото са изградени и обучени по типа, по които искат родителите, а именно - да приличат на тях. Тоест това, което е редно за бащата е редно и за детето, и обратното. Ще говоря за нещата, които не са редни за родителите, но пък детето продължава да ги прави. Сякаш нещо генетично е заложено да вземе лошите черти от родителите, но пък защо тогава при добри родители излизат лоши деца? Има много фактори, които не са тайна за никого - не добро възпитание, лоша компания, лоши родители. Но пък понякога се получава, че и трите фактора са положителни, а детето - пак лошо. Бих го нарекъл лош по рождение. Понякога имаш неща, които искаш да направиш, но пък не знаеш защо. Имаш нужда, желание, страст, емоция и го правиш напук на теб, приятелите, света. Това може да е генетичен фактор, предаващ се през поколенията, а може да е фактор, роден в теб. Все пак от нищо не излиза нещо, така че би трябва да е вроден от някъде далече. Лош по рождение е голямо петно върху белия ти костюм и няма промяна. Черната овца не става бяла. Пребоядисването е само временно, дъждът иде!
Дали лош по рождение или поради живота няма никакво значение. При някои има надежда за промяна, при други отдавна е замряла! Дали лош или добър - човек би трябвало да изживее живота си по достоен и запомнящ се начин. Би било хубаво да бъде добър начин, защото нямаш втори шанс. Осъзнавайки необятността на нашата Вселена и каква малка точица е нашия живот би трябвало да ни стимулира да повдигаме планини... Някои ще повдигат планини, а други ще повдинат нож за да може да ти го забият силно в гърба. Дали ти харесва или не - на ни
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Въпросът изглежда елементарен в очите ти. Знам и какви са ти доводите, но все пак - спри се и помисли. Нека не забравяме кога едно твърдение е вярно и кога не. Ако очакваш от мен точния отговор - едва ли ще го получиш. Мисля, че и Ерих Фром няма отговор на някои въпроси като например: "Човекът вълк или овца е?" така че едва ли от мен - обикновения човек - ще намериш отговор. Все пак, трябва да бъдат разгледани и двете гледни точки и по собствена преценка да преценим кое може да бъде истината за нас. Истината има много лица в днешно време - стига да знаеш с какви очи ще я погледнеш.
Има много фрази и мъдри мисли за това колко е корав живота и че сме просто едни малки точици в живота на вселената. Това е абсолютно вярно, но всеки гради собственият си живот. Запомни, че няма такова нещо като съдба, шанс, случайност и велика конспирация, която прави добро или лошо за твоя сметка. Ние сами ковем това, което сме. Тези неща, които наричаш щастлива случайност могат да се появат днес или утре, а обратното - лошата случайност - в другите дни. Това са просто дните и на другите същества, които щъкат по света. Нали не забравяш, че не си единствен на този свят?! След като разберем, че сами градим живота си, то трябва да разграничаваме кое е добро и кое е зло за нас, за останалите около нас и за бъдещето. Но как да ги разграничаваме и можем ли хазартно да слагаме на карта бъдещите събития, които следват. Разбира се, че можем и това ни изиграва в повечето случаи лоша шега. Рискът не е "Съдба". Да, това са думите при неумерения риск, които бликат от устата ти след поредния провал. Но пак ти си виновен - непреценени обстоятелства. Това можем да го наречем лошо, защото тялото ти, душата ти /ако въобще има такава?!/ страдат от непредвидените обстоятелства. Това е светлата страна на лошия живот. А лошият живот прави лоши хора. Кара те да променяш психологическата нагласа на съществуването ти и да рискуваш все повече и повече. Кара те да избухваш и да не мислиш какво правиш. Не винаги избираме къде да бъдем родени, но можем да избереме как да живеем. Без излишни рискове и с пресметливо съществуване. Трудно се разграничава в нажежена среда кое е доброто и лошото и затова обстоятелстава би трябвало да пригодят човека към тях, отколкото обратното - човек се се приспособява към тях. Това означава, че вместо да се приспособяваш към лошия живот и да мислиш за по-добър, то лошият живот се приспособява към теб и те прави по-лош. Лошо ще нарека това, което не е добро за теб и за обществото. Бих могъл да кажа съвсем спокойно, че слабохарактерните хора са тези, които тръгват към лошия живот. А как да станем устойчиви характери? За това няма точна дефиниция, но определено някои книги разкриват и това. И така - бях стигнал до там, че животът малко или много се опитва да си играе с теб, а ти да поемаш рискове и да слизаш все по-надолу в йерархията на лошото. Но защо тогава при добър живот - материален и любвеобилен - пак има хора, които тръгват към рисковете и затъват надолу. Човекът в едно отношение все още е като маймуните - трябва много да му говориш и да му разграничаваш кое е добро и кое е зло за да може все пак накрая да разбере накъде отива. А това, че може говорещият също да не е на необходимото ниво, веднага е един автогол преди началото на мача. Думите, а не оръжието, са езика на тялото и чрез тях сме това, което сме. Не казвам, че трябва да сме като проповедници, които сме научили кое е добро и зло и трябва да го разпростираме из близки и дачелни земи. И все пак - поуката остава за теб!
Другата теза, която е по-малко разпространена, е че се ражда човек лош. Още в началото поглеждайки сладкото и малко бебенце си казваме как може този ангел да стори злина на някого. Но ето пък - още на 3 години счупва играчката на другарчето, на 10 пребива другарчето, а на 20 открадва по-скъпата играчка на другарчето - било то кола, телефон или каквото и да е. Не е това важно в случай. Колкото и да му говориш - той не се променя. Промените траят само няколко дена и след това всичко на ново. Сякаш приятелят ти и гаджето ти са едно и също, защото имаш и същата връзка - промените са първите няколко дена. Няма да тръгваме срещу медицината и е време да се каже, че децата носят генетично някои неща от родителите си. Уж са само физически белези, но пък в течение на годините започват да заприличват на тях. Няма да говоря за тази голяма вероятност за това, че приличат на тях, защото са изградени и обучени по типа, по които искат родителите, а именно - да приличат на тях. Тоест това, което е редно за бащата е редно и за детето, и обратното. Ще говоря за нещата, които не са редни за родителите, но пък детето продължава да ги прави. Сякаш нещо генетично е заложено да вземе лошите черти от родителите, но пък защо тогава при добри родители излизат лоши деца? Има много фактори, които не са тайна за никого - не добро възпитание, лоша компания, лоши родители. Но пък понякога се получава, че и трите фактора са положителни, а детето - пак лошо. Бих го нарекъл лош по рождение. Понякога имаш неща, които искаш да направиш, но пък не знаеш защо. Имаш нужда, желание, страст, емоция и го правиш напук на теб, приятелите, света. Това може да е генетичен фактор, предаващ се през поколенията, а може да е фактор, роден в теб. Все пак от нищо не излиза нещо, така че би трябва да е вроден от някъде далече. Лош по рождение е голямо петно върху белия ти костюм и няма промяна. Черната овца не става бяла. Пребоядисването е само временно, дъждът иде!
Дали лош по рождение или поради живота няма никакво значение. При някои има надежда за промяна, при други отдавна е замряла! Дали лош или добър - човек би трябвало да изживее живота си по достоен и запомнящ се начин. Би било хубаво да бъде добър начин, защото нямаш втори шанс. Осъзнавайки необятността на нашата Вселена и каква малка точица е нашия живот би трябвало да ни стимулира да повдигаме планини... Някои ще повдигат планини, а други ще повдинат нож за да може да ти го забият силно в гърба. Дали ти харесва или не - на ни
Тагове:
Пускат 20 месни продукта по нов стандарт...
Нов опит за летене - стандартът "Ст...
НОВ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР
Нов опит за летене - стандартът "Ст...
НОВ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР
Търсене
За този блог
Гласове: 202