Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2010 23:44 - Лош по рождение или лош поради живота?
Автор: cocolino88 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3287 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 12.03.2013 21:17


Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno

Въпросът изглежда елементарен в очите ти. Знам и какви са ти доводите, но все пак - спри се и помисли. Нека не забравяме кога едно твърдение е вярно и кога не. Ако очакваш от мен точния отговор - едва ли ще го получиш. Мисля, че и Ерих Фром няма отговор на някои въпроси като например: "Човекът вълк или овца е?" така че едва ли от мен - обикновения човек - ще намериш отговор. Все пак, трябва да бъдат разгледани и двете гледни точки и по собствена преценка да преценим кое може да бъде истината за нас. Истината има много лица в днешно време - стига да знаеш с какви очи ще я погледнеш.
  Има много фрази и мъдри мисли за това колко е корав живота и че сме просто едни малки точици в живота на вселената. Това е абсолютно вярно, но всеки гради собственият си живот. Запомни, че няма такова нещо като съдба, шанс, случайност и велика конспирация, която прави добро или лошо за твоя сметка. Ние сами ковем това, което сме. Тези неща, които наричаш щастлива случайност могат да се появат днес или утре, а обратното - лошата случайност - в другите дни. Това са просто дните и на другите същества, които щъкат по света. Нали не забравяш, че не си единствен на този свят?! След като разберем, че сами градим живота си, то трябва да разграничаваме кое е добро и кое е зло за нас, за останалите около нас и за бъдещето. Но как да ги разграничаваме и можем ли хазартно да слагаме на карта бъдещите събития, които следват. Разбира се, че можем и това ни изиграва в повечето случаи лоша шега. Рискът не е "Съдба". Да, това са думите при неумерения риск, които бликат от устата ти след поредния провал. Но пак ти си виновен - непреценени обстоятелства. Това можем да го наречем лошо, защото тялото ти, душата ти /ако въобще има такава?!/ страдат от непредвидените обстоятелства. Това е светлата страна на лошия живот. А лошият живот прави лоши хора. Кара те да променяш психологическата нагласа на съществуването ти и да рискуваш все повече и повече. Кара те да избухваш и да не мислиш какво правиш. Не винаги избираме къде да бъдем родени, но можем да избереме как да живеем. Без излишни рискове и с пресметливо съществуване. Трудно се разграничава в нажежена среда кое е доброто и лошото и затова обстоятелстава би трябвало да пригодят човека към тях, отколкото обратното - човек се се приспособява към тях. Това означава, че вместо да се приспособяваш към лошия живот и да мислиш за по-добър, то лошият живот се приспособява към теб и те прави по-лош. Лошо ще нарека това, което не е добро за теб и за обществото. Бих могъл да кажа съвсем спокойно, че слабохарактерните хора са тези, които тръгват към лошия живот. А как да станем устойчиви характери? За това няма точна дефиниция, но определено някои книги разкриват и това.  И така - бях стигнал до там, че животът малко или много се опитва да си играе с теб, а ти да поемаш рискове и да слизаш все по-надолу в йерархията на лошото. Но защо тогава при добър живот - материален и любвеобилен - пак има хора, които тръгват към рисковете и затъват надолу. Човекът в едно отношение все още е като маймуните - трябва много да му говориш и да му разграничаваш кое е добро и кое е зло за да може все пак накрая да разбере накъде отива. А това, че може говорещият също да не е на необходимото ниво, веднага е един автогол преди началото на мача. Думите, а не оръжието, са езика на тялото и чрез тях сме това, което сме. Не казвам, че трябва да сме като проповедници, които сме научили кое е добро и зло и трябва да го разпростираме из близки и дачелни земи. И все пак - поуката остава за теб!
  Другата теза, която е по-малко разпространена, е че се ражда човек лош. Още в началото поглеждайки сладкото и малко бебенце си казваме как може този ангел да стори злина на някого. Но ето пък - още на 3 години счупва играчката на другарчето, на 10 пребива другарчето, а на 20 открадва по-скъпата играчка на другарчето - било то кола, телефон или каквото и да е. Не е това важно в случай. Колкото и да му говориш - той не се променя. Промените траят само няколко дена и след това всичко на ново. Сякаш приятелят ти и гаджето ти са едно и също, защото имаш и същата връзка - промените са първите няколко дена.  Няма да тръгваме срещу медицината и е време да се каже, че децата носят генетично някои неща от родителите си. Уж са само физически белези, но пък в течение на годините започват да заприличват на тях. Няма да говоря за тази голяма вероятност за това, че приличат на тях, защото са изградени и обучени по типа, по които искат родителите, а именно - да приличат на тях. Тоест това, което е редно за бащата е редно и за детето, и обратното. Ще говоря за нещата, които не са редни за родителите, но пък детето продължава да ги прави. Сякаш нещо генетично е заложено да вземе лошите черти от родителите, но пък защо тогава при добри родители излизат лоши деца? Има много фактори, които не са тайна за никого - не добро възпитание, лоша компания, лоши родители. Но пък понякога се получава, че и трите фактора са положителни, а детето - пак лошо. Бих го нарекъл лош по рождение. Понякога имаш неща, които искаш да направиш, но пък не знаеш защо. Имаш нужда, желание, страст, емоция и го правиш напук на теб, приятелите, света. Това може да е генетичен фактор, предаващ се през поколенията, а може да е фактор, роден в теб. Все пак от нищо не излиза нещо, така че би трябва да е вроден от някъде далече. Лош по рождение е голямо петно върху белия ти костюм и няма промяна. Черната овца не става бяла. Пребоядисването е само временно, дъждът иде!
  Дали лош по рождение или поради живота няма никакво значение. При някои има надежда за промяна, при други отдавна е замряла! Дали лош или добър - човек би трябвало да изживее живота си по достоен и запомнящ се начин. Би било хубаво да бъде добър начин, защото нямаш втори шанс. Осъзнавайки необятността на нашата Вселена и каква малка точица е нашия живот би трябвало да ни стимулира да повдигаме планини... Някои ще повдигат планини, а други ще повдинат нож за да може да ти го забият силно в гърба. Дали ти харесва или не - на ни



Гласувай:
1



1. анонимен - minio uishiba
04.06.2012 16:27
nbe locs sam stot sam zatoeren kaji ima li dobar covek v zatora a?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cocolino88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 841643
Постинги: 52
Коментари: 262
Гласове: 202
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930