Welcome :: Просто Миг

Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno

Нямаше ни минало, ни бъдеще. Нямаше цели. Имаше само една цел-да оцелее.
Да живее.
Той нямаше път, но беше открил, че човешките пътища не водят доникъде. Важното беше, че върви.
Той имаше крачката.
Лишен от сродници, от приятели, от богаство... беше открил, че притежава най-важното-беше жив.
Коприната, перата, броните, любовниците, празненствата..закриваха за него,това най-важно нещо.
Остана гол...
...и почувства,че живее!
Какво струваше всичко друго? Имаше мига....
Имаше този миг, звездите, планинита. Вековете преди него, вчерашният ден, денят утре и вековете след него-те бяха чужди! Какво струваше звездите, планината, въздуха.. ако го нямаше мига?
Целият свят тънеше в тъмнина..осветяваше го, като държеше своят миг в ръка-като свещ. За тоя миг можеше да се даде всичко.
Животът лъха в лицето като вятър, лети като облак, тече в краката като река. Може ли да се хване в шепа вятъра, облака, реката? Можеш ли да ги задършиш?Да не ти се изплъзнат?Да живееш...значи да имаш и да нямаш....И ДА НЕ ПОИСКАШ ДА ИМАШ!
Беше разбрал - щом нищо не можеш да задържиш, не бива да посягаш. Не посягаше - той се радваше на единственото, което имаше - мига. И се мъчеше да му се радва, без да поиска да го задържи.
Защото....

....след него идваше друг миг.

/Из "Време разделно..."/

Нагоре