Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Отношенията между хората са много крехки. Вече отдавна не вярвам на думи от сорта на: „Винаги ще бъдем заедно.“, „Знаеш, че винаги ще съм до теб.“. Абе, въобще когато думата „винаги“ е замесена нещата ми изглеждат гнили. Какво означава „винаги“? Аз мисля, че „винаги“ означава „за този момент“. А именно – тези неща, които ги говоря ги мисля повлиян от този момент, но може обстоятелствата да се променят и тогава вече няма да има „винаги“. То тогава се обезсмисля тази дума. Затова не обичам да я използвам, нито пък да ми я казват. Звучи много лъжливо.

Започнах да говоря за отношенията. Но за онези – приятелските отношения. Отношенията, които ни карат да се усмихваме, в друг момент да тъжим, но да знаем, че ще намерим там опората, която ни е нужна в трудните моменти. А защо не и в щастливите? Щастието е нищо, ако няма с кого да го споделиш. Въпреки че имам една много любима мисъл, в която се казва, че всеки може да е съпричастен със страданията на другия, но трябва много фина душа за да е щастлив с успехите му. А тези „фини души“ трудно се откриват на фона на тези, които ни обикалят. Повечето са „гнили ябълки“, поне според нас. А има и нещо друго, че понякога гнилото се вижда много късно, вече като си стигнал до самия край, а в този случай – когато вече отношенията са се развили достатъчно, а изведнъж човекът срещу нас ни изненадва и то доста неприятно. Неприятните изненади са винаги много горчиви. Понякога някои не могат да се съвземат от тях с месеци, години. Зависи колко сме емоционални и колко навътре сме приели нещата. Няма спасение от „гнили ябълки“. Просто се хвърляш в океана и се молиш твоята ябълка да не е от гнилите. Ако не е – бъди щастлив. Сигурен съм, че всички са изхвърлили по много от този сорт през съществуването им до момента.

Много зависи с какво се занимаваш, какво работиш и т.н – наистина е много субективно, но съм забелязал, че колкото по-големи (възрастни) ставаме, толкова повече ни се ограничават контактите. Дали това е заради горчивият ни опит, дали това е поради различни пътища, не знам. Като стана дума за пътища няма да забравя думите на мой близък приятел, който в един момент ми изтърси, че няма смисъл вече да комуникираме, защото не сме били в една компания и пътищата ни се разделяли. Ако не ние, то кой прави компаниите? И нужна ли ни е някаква определена компания за да бъдем приятели и хора, които да се подкрепят? Тогава това до сега какво е било – лицемери, общи интереси? Най-вероятни общи интереси. То повечето приятелство се усланя на това – имате общи интереси, които споделяте. Но, ако този интерес изчезне, както явно стана в случая при мен, вече няма смисъл да сте приятели, защото нивото не е толкова емоционално, а по-скоро „интересчийско“ (ако има такава дума въобще). То тогава явно през всичките тези години едната страна се е залъгвала, че има нещо повече от интереси, а именно – емоционална връзка.

Затова трябва да сме подготвени за всякакви варианти. Никой не иска да бъде наранен, особено от приятел. Приятелите понякога са толкова важни, колкото и любовта. Някои любови идват и си заминават, а те са до нас да ни поддържат живи, да бършат сълзите ни и да ни разсейват от несгодите на живота. Същото бихме направили и за тях и то в по-големи количества. Не пренебрегвайте приятелите си и ценете всеки един миг с тях. Не забравяйте какво сте преживяли и какво още ви остава да преживеете – нали това е щастието в живота? Поне все още някои твърдим, че е това.