Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno

Женската любов има ли граници? Какво е женска любов и дали всъщност ще се окажа прав за нея или пък ще бъда далеч от истината? Това няма да мога да го определя, но пък ще изкажа своите наблюдения. Но нека започнем от по-далече. Толкова е хубаво да си влюбен, нали? Чувството, емоциите, сякаш искаш да вдигнеш планини... да изкрещиш на целия свят, че си влюбен. Прекрасно, красиво... Твоят партьор е всичко за теб. И тук вече се крие разковничето на проблема - всичко за теб. Но ти обичаш чувството да си влюбена, нали? Прекрасно е.... Обичаш да прихвърчат пеперудките в корема ти, чувството е по-добро от цигарата, която оставя една приятна незадоволеност. Сякаш цял живот си играеш с любовта, с влюбването. Обичаш да обгрижваш и да бъдеш обгрижвана. Но дали това чувство го правиш заради човека или заради самата любов и самата игра... Дали на теб ти доставя удоволствие да направиш човека до теб щастлив, като чакаш след това неговата "изненада". Дали пък не се бориш точно за тази изненада? Или...о... не - ти не си такава. Ти искаш да го направиш щастлив... Защо? Защото ти харесва чувството, кара те да бъдеш по-добра и по-щастлива... Ако не разбираш какво се опитвам да те питам е дали всъщност дали обичаш всъщност любовта или твоят обект - мъжа...  Защото мога да се обзаложа, че точно Ти, да точно Ти, обичаш любовта. Обичаш трепетите, а не твоят обект. Дали мога да стигна до някакъв извод, че всъщност обичаш твоят обект, защото те кара да си по-добра и защото с него ТИ се чувстваш добре... Дали го обичаш заради него или заради това, което се отнася всъщност до теб? Границата, ако въобще я разбираш,  е много тънка и трудно асимилирана. Хем значи едно и също, хем има пропаст между двете. Дали все пак не правиш всичко от това, че искаш твоето момче да прави тези жестове за да се чувстваш ти добре? Може би искаш да седи мирен и добър за да може да бъде в твойте ръце, да може да те обгрижва и прави щастлива? Защото щастието се измерва в моменти, които спират дъха НИ /нали така казвате - тази толкова клиширана мисъл/. Твоето щастие се измерва, когато те радва и когато бъде добро момче. Когато стане лошото момче той вече не е толкова обичан, защото е засенчил твоето щастие, твоята свобода, дори го наречи. Разбра ли все пак къде опира границата?
Дали все пак не е вярно твърденичето, че човек обича желанието си, а не желаното?!

П.П. Идеята е взета от моя приятел и човек, на който се възхищавам - Янко Бояджиев! Респект, приятелю!

Stradanieto vav vzaimnite chuvstva poniakoga porajda nai - silnata lubov

Женската любов? - Знаеш ли, едва ли би разбрал какво представлява тя преди да успееш да я пречупиш през житейската призма и да погледнеш на това като страничен наблюдател...И тогава дори, пак няма да успееш да разбереш нищо..Всеки един човек е личност, всеки носи със себе си своите качества и добродетели. Независимо от пола, независимо от "обект" или "желание"..Но някъде там в съзнанието си, на всекиго е заложено да "обича" по различен начин.Точно за това животът е толкова разнообразен и интересен, защото няма еднаквост..няма повторение..Няма как да се случи една жена да "обича" по един и същи начин..Защото ако е обичала, а в един момент нещо повратно се е случило в живота й, то следващата й любов пак би била силна, но резервирана, тъй като предишната е ограбила нещо от душата й. Разбира се има възможност да се получи и обратен ефект, следващата любов да е още по пламенна и истинска от предишната...Но няма как да знаем това и няма как да сложим общ знаменател на понятието "жените и тяхната любов"...Не се заяждам нито целя с това да предизвикам спорове...изказвам своето мнение, като не желая да го налагам..Напротив уважавам всяко едно друго..Обобщено бих искал да кажа само, че:
"Има жени, които са склонни дори да проституират в името на любовта си и то е породено преди всичко от човека когото обичат, докато един мъж винаги би предпочел да обърне гръб и да започне всичко отначало"...Хубав ден!

Здравей! Много интересен пост.. Но също така и нож с две остриета. Както се редуват въпросите ти и колебанието ти в тях, така ясно личи и начина по-който познаваш много малко женската същност, емоциите и желанията..Знаеш ли? – Ние мъжете,/ което не е правилно като определение / - но единствено можем да съжаляваме, че генетично не ни е заложено да изпитваме подобни чувства…Да винаги можем да чувстваме, че сме влюбени, че летим…но понякога това не е точно така…Защото в повечето случаи, ние сме тези които сме привлечени от „обект” и си мислим, че това е любов..Да но не точно..В повечето случаи, това е химия и страст…Докато една жена първо, че умее да погледне над първичното и над инстинкта за „обекта” и при нея любовта е съвкупност от желанието да я усеща и желанието към „обекта”…Като да уточня, че самото определение или т.н. „Общ знаменател” – е толкова погрешно понятие, защото всеки един индивид преди всичко е личност с изградена ценностна система с изградени качества и добродетели..И докато една жена умее и може да се влюби в една усмивка в едни думи, то един мъж първо би се изсмял над това и би пожелал да „пипне” преди да почувства..Това е толкова дълга и обширна тема и уважавам смелостта ти, че си се осмелил да я подхванеш..но има една „клиширана приказка” – а именно: „ако не можеш да плуваш, не влизай в морето” …и колкото и литература да прочетеш по въпроса, там няма да намериш и частица от женската психика и същност…Хубав ден!

Аз пък мисля, че точно Ти нямаш кой знае какво право да задаваш тоя въпрос ;)! Замисли се и ще разбереш защо го казвам, ТОЧНО от теб, звучи адски недомислено! Поздрави за хубавата статийка, все пак :)

Ти си я попроменил по свой стил Боби : )

И както винаги всякакви умници са се навъдили после да дават акъл : Р

Браво за положения труд, но се осмелявам да отбележа, че статията е написана на много елементарно ниво. Оставете клишетата и този отживял маниер на задаването на въпроси... Звучат детински и недосмислени. Този стил повече отива на 14 годишно дете минаващо през тежък период.. Поработете върху стила на писане. Успех с начинанието.

интересен пост и все пак върху доста клиширана мисъл :)
честно да си призная, аз като момиче, имам доста приятелки, които
все тичат по лоши момчета. няма значение дали са добри или лоши,
в крайна сметка е трудно да определим някого изцяло като добър
или лош. не мога и да кажа как е при всички момичета
/статията е доста обобщаваща/, но мога да ти кажа как е при мен.
първо, обичам някого, защото и той ме обича, държи се добре с мен
/ разбирай го под всякаква форма/, второ, обичам го и заради самото чувство,
защото самото чувство любов няма как да го обичаме, ако не е опредметено,
т.е. винаги насочваме любовта към нещо. иначе е прекалено абстрактно и
ако няма обект, няма и любов, знаеш я като чувство, но за да го изпиташ,
все някакъв обект ти трябва; и накрая, обичам човека до себе си и заради самия него. :) трите са винаги омешани, в някои моменти все някое взима превес, после взима превес друго. в това не виждам нищо лошо, защото за
да дадеш, трябва да получиш.
п.с. да не говорим, че има жени, които споделят великата сентенция "бие ме, ма го обичам" и тук не виждам нищо друго освен една солидна конска доза здрав, по- скоро болен мазохизъм :)