2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 5024 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2013 21:22
Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Отношенията между хората са много крехки. Вече отдавна не вярвам на думи от сорта на: „Винаги ще бъдем заедно.“, „Знаеш, че винаги ще съм до теб.“. Абе, въобще когато думата „винаги“ е замесена нещата ми изглеждат гнили. Какво означава „винаги“? Аз мисля, че „винаги“ означава „за този момент“. А именно – тези неща, които ги говоря ги мисля повлиян от този момент, но може обстоятелствата да се променят и тогава вече няма да има „винаги“. То тогава се обезсмисля тази дума. Затова не обичам да я използвам, нито пък да ми я казват. Звучи много лъжливо.
Започнах да говоря за отношенията. Но за онези – приятелските отношения. Отношенията, които ни карат да се усмихваме, в друг момент да тъжим, но да знаем, че ще намерим там опората, която ни е нужна в трудните моменти. А защо не и в щастливите? Щастието е нищо, ако няма с кого да го споделиш. Въпреки че имам една много любима мисъл, в която се казва, че всеки може да е съпричастен със страданията на другия, но трябва много фина душа за да е щастлив с успехите му. А тези „фини души“ трудно се откриват на фона на тези, които ни обикалят. Повечето са „гнили ябълки“, поне според нас. А има и нещо друго, че понякога гнилото се вижда много късно, вече като си стигнал до самия край, а в този случай – когато вече отношенията са се развили достатъчно, а изведнъж човекът срещу нас ни изненадва и то доста неприятно. Неприятните изненади са винаги много горчиви. Понякога някои не могат да се съвземат от тях с месеци, години. Зависи колко сме емоционални и колко навътре сме приели нещата. Няма спасение от „гнили ябълки“. Просто се хвърляш в океана и се молиш твоята ябълка да не е от гнилите. Ако не е – бъди щастлив. Сигурен съм, че всички са изхвърлили по много от този сорт през съществуването им до момента.
Много зависи с какво се занимаваш, какво работиш и т.н – наистина е много субективно, но съм забелязал, че колкото по-големи (възрастни) ставаме, толкова повече ни се ограничават контактите. Дали това е заради горчивият ни опит, дали това е поради различни пътища, не знам. Като стана дума за пътища няма да забравя думите на мой близък приятел, който в един момент ми изтърси, че няма смисъл вече да комуникираме, защото не сме били в една компания и пътищата ни се разделяли. Ако не ние, то кой прави компаниите? И нужна ли ни е някаква определена компания за да бъдем приятели и хора, които да се подкрепят? Тогава това до сега какво е било – лицемери, общи интереси? Най-вероятни общи интереси. То повечето приятелство се усланя на това – имате общи интереси, които споделяте. Но, ако този интерес изчезне, както явно стана в случая при мен, вече няма смисъл да сте приятели, защото нивото не е толкова емоционално, а по-скоро „интересчийско“ (ако има такава дума въобще). То тогава явно през всичките тези години едната страна се е залъгвала, че има нещо повече от интереси, а именно – емоционална връзка.
Затова трябва да сме подготвени за всякакви варианти. Никой не иска да бъде наранен, особено от приятел. Приятелите понякога са толкова важни, колкото и любовта. Някои любови идват и си заминават, а те са до нас да ни поддържат живи, да бършат сълзите ни и да ни разсейват от несгодите на живота. Същото бихме направили и за тях и то в по-големи количества. Не пренебрегвайте приятелите си и ценете всеки един миг с тях. Не забравяйте какво сте преживяли и какво още ви остава да преживеете – нали това е щастието в живота? Поне все още някои твърдим, че е това.
Тагове: