Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 11:27 - Когато не може да спре да те боли
Автор: cocolino88 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 15288 Коментари: 10 Гласове:
5

Последна промяна: 12.03.2013 21:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Идва моментът, в който рухваш. Болката толкова силно се настанява в тялото ти, че не може да излезе. Сълзите ти се стичат непрестанно. Не можеш да спреш да плачеш. Не можеш да ядеш. Не можеш да спиш. Не знаеш как да излезеш от депресията, която се наслагва в теб. И не може никой да ти помогне. А ако има кой да ти помогне, той или тя, не е до теб. И не иска да бъде до теб. Поради тази си причина депресията все повече се наслагва и наслагва. Винаги може да бъде по-зле. Но не си сигурен кога ще бъде по-зле. Розовото отдавна е изчезнало от съзнанието ти. Дори цветове като тъмно синьо или сиво няма. Единственият цвят е черния. Той преобладава в мислите ти.
Тъжното е, че осъзнаваш от къде ти идва депресията и не можеш нищо да направиш. Единственото, което трябва, е да се бориш. Да се бориш да изчезне болката. Не е лесно. Не е и трудно. Сякаш в този момент е невъзможно. До теб има хора, които ти казват, че можеш да се справиш. Но какво знаят те? Какво знаят какво ти е в главата, в мислите, в сърцето? Болката толкова силно се е загнездила в гърдите, че ти идва да крещиш. Идва ти да си удариш главата някъде.

Реално погледнато от депресията има само един вариант: да се пребориш с нея. Но нямаш сили. Всичко, което правиш, ти се струва нередно. Да излизаш с приятели, да контактуваш, да бъдеш сред хора, да работиш, да спортуваш. Всичко изглежда не на място. И когато отидеш на тези места, ти се чувстваш, че не ти е това мястото. Че иска да изчезнеш от там, да се прибереш и да ревеш. Да потънеш във възглавницата и да я запълниш със сълзи. И когато вече ти писва на плачеш, не издържаш психически и искаш да отидеш някъде, то къде да отидеш? Трябва да излезеш с някой. И като излезеш, се получава същата история. Един огромен омагьосан кръг. Няма излизане от него. Наистина всичко е в главите ни и нищо не е толкова хубаво или лошо, колкото изглежда.

Някои са слаби психически. Могат да се преборят с всичко, ако има кой да ги подкрепи. Но не, не е важното е да е „всеки“, а да е правилния човек. Само когато този човек е около тях, тогава могат да се преборят. Тогава виждат смисъл да се борят. Тогава вече има и други нюанси, освен черното. Но когато този човек си замине – по една или друга причина – то тогава черното е единствения цвят. И ако този човек няма да се появи, какво да правим? Вярно е, че няма незаменими, но има незабравими. И точно, защото не можеш да забравиш този човек, точно поради това, изпадаш в депресивни състояния.

Не може да спре да боли. Не може. Съзнанието не може да види нищо друго освен бедата и гредата в нашите очи. Самочувствието е занижено до нула, достойнство няма, изглеждаме жалки. Много жалки. И въпреки това, дали ни пука кой какво си мисли за нас? Ако са ни истински приятели, ще ни приемат и жалки. Но трябва сами да си помогнем, пак казвам. Най-тъжното е да осъзнаваш какво трябва да сториш и да не можеш да го сториш. Да разбираш цялата ситуация и да не можеш да излезеш от нея. Затова трябва да изкривяваме действителността така, както на нас ни харесва. За да ни бъде по-леко, да бъдем по-спокойни. Точно така – по-спокойни, а не по-щастливи. Защото е трудно да усетиш и една капка щастие, камо ли „по-„. Тъжното е, че не се знае кога ще се усети щастието. И сякащ целият свят е щастлив, а само ти не си. Виждаш как хората се смеят, как излизат, как се забавляват, как обменят опит, идеи, развиват се. А какво е от другата страна – стоиш и циклиш на едно място, затъваш, разрувашаваш живота си. И май е редно да е така. Не можеш да усетиш, че е редно да си щастлив. Редно е да си нещастен. Да изкупиш всичките си грехове.

Аз съм пламък. Пламък, който не е съществувал. Пламък, който е бил запален. Имало е искра. Тя е запалила пламака. Горял е силно, красиво. Осветявал е цялата картина. Било е светло. Дори празнично. Точно, като по Коледа. И всичко в един момент се стопява. Виждаш как пламъкът се смалява. Усеща се как всеки момент ще изгасне. Ще изчезне завинаги. Ето го, вече изгасна. Нищо не е останало от него. Вече не гори. Превръща се в един спомен, който избледнява във времето. Никой не си спомня за него. Но пламъкът е още там... Сам, изстинал, угаснал.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - да...
25.09.2012 12:04
....
цитирай
2. анонимен - Колкото нощта е тъмна, толкова д...
26.09.2012 22:02
Колкото нощта е тъмна, толкова денят е по-слънчев. Когато в една връзка единият носи страдание на другия,това не е любов.Това е всичко друго,но не и любов.Любовта е взаимност и саможертва.Когато човек истински обича,той няма да позволи партньора му да се унижава и да страда.няма да търси реванш.Когато човек е наранен,той не разсъждава трезво.Нужно е много време за да разбере,че не е срещнал точния човек и че истинската любов още не е дошла.
цитирай
3. анонимен - Чрез страданието човек се калява и ...
27.09.2012 21:29
Чрез страданието човек се калява и става по-мъдър и по трезво започва да оценява хората около себе си.Страданията на душата карат човек по-бързо да порасне и да се отърси от фантазиите.Очите му се отварят и накрая разбира че не е обичал човека до себе си,а е обичал една мечта.Може би затова толкова боли,защото не са се оправдали твоите очаквания и силно си надценил човека до теб.В този случай се намесва съдбата и те спасява от по-големи страдания в бъдеще.
цитирай
4. анонимен - Нашият мъдър народ е казал - всяко ...
29.09.2012 12:05
Нашият мъдър народ е казал - всяко зло за добро. Сега те боли много,адски страдаш от раздялата с любимата.Но дали това е твоята половинка.Щом те е накарала да страдаш сега,щом сега има превес над теб и се наслаждава над страданията ти, даваш ли си сметка какво ще стане ако отново се съберете.Ти вече си и показал че си уязвим .Нима си толкова наивен и не виждаш ли че всичко това е за да може ТЯ и за в бъдеще да се разпорежда с живота ти и да те манипулира както на нея й е удобно.Ти си умно и интелигентно момче и не вярвам да можеш да живееш цял живот яхнат в буквалния смисъл от една жестока и егоистична жена.Тогава краят ще бъде още по -драматичен и още по-мъчителен за теб.Остави я да си върви по пътя и се благодари на съдбата че те е избавила от нея.Изправи гордо глава и се усмихни на живота.Пред теб има толкова много предизвикателства за които да мечтаеш. Твой приятел
цитирай
5. анонимен - Нещастната любов по-бързо се за...
29.09.2012 13:54
Нещастната любов по-бързо се забравя когато излезеш на кафе с друго момиче. КЛИН КЛИН ИЗБИВА !!!
цитирай
6. анонимен - Когато в една връзка нещата не въ...
04.10.2012 22:17
Когато в една връзка нещата не вървят , вина имат и двамата.Ако си с момичето,което мислиш че обичаш, а мислите ти летят към някоя друга това означава че нещо не достига за да бъдеш щастлив с това момиче.Твоята любима в кавички може и да те привлича физически ,но тя духовно е много далече от теб,тя не е твоята сродна душа.Без духовна близост физическото привличане много бързо умира и остава само навика.Тогава любовта
бързо се превръща в отегчение, а често и в омраза на един към друг.
цитирай
7. анонимен - Дали е вярно, че с годините човек ...
10.10.2012 22:16
Дали е вярно ,че с годините човек става по-мъдър...Преди три години в РАЗДЯЛАТА си показал повече зрелост отколкото сега.Дано това е само моментно заслепение ....Когато човек общува с посредствени хора накрая и той загубва своята самоличност и потъва в лепкавата кал на нищото.Лошото е че от там излизане няма...
цитирай
8. анонимен - Едно от големите житейски преди...
23.10.2012 11:21
Едно от големите житейски предизвикателства пред развиващата се личност е проблемът за избора в любовта.Този избор всъщност определя какви хора искаме да бъдем.Поради младостта и движещата сила на тялото над душата човек не е способен да вземе трезвото решение на зрял човек.Всъщност не той,а неговите желания правят избора.Има сблъсък между силата на волята и импулсивността на инстинктите.Изводът--Изборите които правим в любовта оказват влияние върху всички нива в нашия живот.Дали ще си щастлив или нещастен в любовта зависи изцяло от теб самия...
цитирай
9. анонимен - Виждам, че темата за нещастната ...
30.10.2012 20:48
Виждам,че темата за нещастната любов вълнува много хора.Романтиката е хубаво нещо,но няма място в настоящия ни живот.Само с гола любов не се живее.Ако нямаш какво да ядеш,ако заспиваш на студено и не ти стигат парите дори за едно кафе дали ще има желание за любов...И най-силната любов ще се изпари като дим и ще започнат кавгите и упреците на един към друг.Материалното е водещо в една връзка,а не любовта.Човек с разума си трябва да търси подходящия мъж или жена ,а не със сърцето си,ако не иска да страда и да провали целия си живот.
цитирай
10. анонимен - По добре сам, отколкото в лоша ко...
03.11.2012 18:06
По добре сам, отколкото в лоша компания...По добре без любов,отколкото неоценен и с разбито сърце от егоистично и самовлюбено съшество...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cocolino88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 838302
Постинги: 52
Коментари: 262
Гласове: 202
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031