2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 15334 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2013 21:22
Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Идва моментът, в който рухваш. Болката толкова силно се настанява в тялото ти, че не може да излезе. Сълзите ти се стичат непрестанно. Не можеш да спреш да плачеш. Не можеш да ядеш. Не можеш да спиш. Не знаеш как да излезеш от депресията, която се наслагва в теб. И не може никой да ти помогне. А ако има кой да ти помогне, той или тя, не е до теб. И не иска да бъде до теб. Поради тази си причина депресията все повече се наслагва и наслагва. Винаги може да бъде по-зле. Но не си сигурен кога ще бъде по-зле. Розовото отдавна е изчезнало от съзнанието ти. Дори цветове като тъмно синьо или сиво няма. Единственият цвят е черния. Той преобладава в мислите ти.
Тъжното е, че осъзнаваш от къде ти идва депресията и не можеш нищо да направиш. Единственото, което трябва, е да се бориш. Да се бориш да изчезне болката. Не е лесно. Не е и трудно. Сякаш в този момент е невъзможно. До теб има хора, които ти казват, че можеш да се справиш. Но какво знаят те? Какво знаят какво ти е в главата, в мислите, в сърцето? Болката толкова силно се е загнездила в гърдите, че ти идва да крещиш. Идва ти да си удариш главата някъде.
Реално погледнато от депресията има само един вариант: да се пребориш с нея. Но нямаш сили. Всичко, което правиш, ти се струва нередно. Да излизаш с приятели, да контактуваш, да бъдеш сред хора, да работиш, да спортуваш. Всичко изглежда не на място. И когато отидеш на тези места, ти се чувстваш, че не ти е това мястото. Че иска да изчезнеш от там, да се прибереш и да ревеш. Да потънеш във възглавницата и да я запълниш със сълзи. И когато вече ти писва на плачеш, не издържаш психически и искаш да отидеш някъде, то къде да отидеш? Трябва да излезеш с някой. И като излезеш, се получава същата история. Един огромен омагьосан кръг. Няма излизане от него. Наистина всичко е в главите ни и нищо не е толкова хубаво или лошо, колкото изглежда.
Някои са слаби психически. Могат да се преборят с всичко, ако има кой да ги подкрепи. Но не, не е важното е да е „всеки“, а да е правилния човек. Само когато този човек е около тях, тогава могат да се преборят. Тогава виждат смисъл да се борят. Тогава вече има и други нюанси, освен черното. Но когато този човек си замине – по една или друга причина – то тогава черното е единствения цвят. И ако този човек няма да се появи, какво да правим? Вярно е, че няма незаменими, но има незабравими. И точно, защото не можеш да забравиш този човек, точно поради това, изпадаш в депресивни състояния.
Не може да спре да боли. Не може. Съзнанието не може да види нищо друго освен бедата и гредата в нашите очи. Самочувствието е занижено до нула, достойнство няма, изглеждаме жалки. Много жалки. И въпреки това, дали ни пука кой какво си мисли за нас? Ако са ни истински приятели, ще ни приемат и жалки. Но трябва сами да си помогнем, пак казвам. Най-тъжното е да осъзнаваш какво трябва да сториш и да не можеш да го сториш. Да разбираш цялата ситуация и да не можеш да излезеш от нея. Затова трябва да изкривяваме действителността така, както на нас ни харесва. За да ни бъде по-леко, да бъдем по-спокойни. Точно така – по-спокойни, а не по-щастливи. Защото е трудно да усетиш и една капка щастие, камо ли „по-„. Тъжното е, че не се знае кога ще се усети щастието. И сякащ целият свят е щастлив, а само ти не си. Виждаш как хората се смеят, как излизат, как се забавляват, как обменят опит, идеи, развиват се. А какво е от другата страна – стоиш и циклиш на едно място, затъваш, разрувашаваш живота си. И май е редно да е така. Не можеш да усетиш, че е редно да си щастлив. Редно е да си нещастен. Да изкупиш всичките си грехове.
Аз съм пламък. Пламък, който не е съществувал. Пламък, който е бил запален. Имало е искра. Тя е запалила пламака. Горял е силно, красиво. Осветявал е цялата картина. Било е светло. Дори празнично. Точно, като по Коледа. И всичко в един момент се стопява. Виждаш как пламъкът се смалява. Усеща се как всеки момент ще изгасне. Ще изчезне завинаги. Ето го, вече изгасна. Нищо не е останало от него. Вече не гори. Превръща се в един спомен, който избледнява във времето. Никой не си спомня за него. Но пламъкът е още там... Сам, изстинал, угаснал.
Тагове:
Нов адрес на блога
11 Библейски пророчества, изобразяващи -...
26.09.2012 22:02
27.09.2012 21:29
29.09.2012 12:05
29.09.2012 13:54
04.10.2012 22:17
бързо се превръща в отегчение, а често и в омраза на един към друг.
10.10.2012 22:16
23.10.2012 11:21
30.10.2012 20:48
03.11.2012 18:06