Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Харесва ми думата “магия”. В нея има нещо вълшебно. Кой казва, че вълшебствата не съществуват?! Те са вътре в нас и трудно може да убедим другите хора, че вълшебствата не са само свръхестествените неща. В момента това, че пиша е вълшебство – вълшебство да отделя няколко часа за да събера мислите си и да напиша нещо смислено и структурирано.

Всъщност, винаги се старая да оставам на заден план и да говоря и пиша за връзките, проблемите, стремежите и трепетите на другите хора, защото кои сме ние, ако няма с кого да споделим мислите си? Има нещо магическо, което ме тласка да напиша и развия точно тази тема и тази теза. Някои ги тласкат чувствата, други ги тласкат преживяните събития, а мен – не е важно, важен е крайния резутлат.

Но нека събера мислите си на едно място: смятам, че няма двойки без конфликти. А дори мога да твърдя, че именно конфликтите правят близостта с другия толкова привлекателна. Различията я правят още по-привлекателна. Но за съжаление именно различията пораждат конфликти. Тук се получава един сблъсък – различията са привлекателни, но правят конфликти, то тогава привлекателни ли са конфликтите за нас? Абсолютно не. Още от малки ни учат да бъдем спокойни и уверени в себе си, а увереността идва, когато цялото ти същество почувства баланса и положителното, което предстои. А един конфликт, може да ни изкара от строя... Но за колко време зависи от теб!

Понякога се сърдя, че тя /нека си представим, че “тя” е въображаем обект, който ще ни помогне за анализа/ е толкова различна от мен. Но мисля също, че и ако не беше толкова различна нещата нямаше да се получат между нас. Тя е такава, каквато е и това буди възхищение у мен. Трудно е да бъдеш себе си в присъствието на други, защото много често по-доброто го търсиме на друго място, а не вътре в себе си. Така че да бъдеш себе си е нещо достойно за уважение. И определено я уважавам, че е такава, каквато е. А тя, освен, че е такава с мен, е такава и с всички други. Би било нелепо да искам от нея да бъде една към мен и друга към другите хора, защото така ще загуби същността си, а това би било доста егистично от моя страна.

Мисля, че е възможно да се учим от трудностите си. Те ни правят и изграждат такива, че когато имаме деца да се обърнат към нас и да кажат – “Гордея се с теб!”. Малките деца лесно усещат доброто и злото и когато чуем тези думи от тях би било сигурен знак, че трябва да сме такива, каквито сме се изградили от трудностите.

Трябваше ми много време за да приема, че тя не харесва футбола толкова, колкото аз го харесвам. Както и да приема факта, че тя харесва нещо, което аз не харесвам. Много често повечето двойки и хора, като цяло, се карат, защото единият иска да убеди дригия, че негово мнение е правилно, а другия греши. Нека кажа, че няма правилно мнение. Нека задълбоча на това, че не и двете мнения са правилни, а че няма правилно мнение! Тук ще оставя да си го тълкувате, както сметнете за добре. В такива случаи, когато единият харесва едно, а другия друго е най-добре всеки да бъде себе си и върши това, което го привлича, а след това ще се видим по-средата! Компромиса не е вариант, защото той не може да продължава вечно, а по-скоро ще задълбочи конфликта, а все пак ние търсим решения, макар че тръгнах от тезата, че в конфликта е магията. Да, магията е в онзи конфликт, който ни кара да се сетиме кои сме ние и какво искаме от човека до нас. От това объркано обяснение би трябвало поуката да е, че конфликтът се превръща в нещо вълнуващо, когато може да бъде разрешен, превръща се в една авантюра към себеоткриването. За съжаление някои хора цял живот незнаят какво означава себеоткриване... Жалко за тях!