2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3493 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2013 21:18
Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Ако кажа, че не съм творец, ще излъжа. Истината, в повечето случаи, е различна във всеки един мироглед. Това означава, че не е както нас са ни учили, че има 1 истина. Напротив – има няколко истини. Така че може в твойте очи да греша, но да, по дяволите, чувствам се творец. А определението за творец е ясно – това е човек, който е отделил от своето ценно време и е създал неща. Може да е сътворил дори едно изречение, един стих, една проза или дори да е нарисувал първата си черно-бяла картина. Но той вече е сътворил нещо – направил е нещо, което може да го покаже, да му се радва или просто да го сложи при многото, според него, неуспешни опити за гениалност. И въпреки това – всяко едно нещо, което бива сътворено със старание, е творба достойна за уважение.
Да си творец определено не е лесно. Изискват се много усилия да направиш нещо, което никой не го е правил или пък да направиш нещо, което ще се хареса на света, но най-вече – на теб. Всъщност, всеки творец е много критичен към себе си. Опитва се да извлече максимума. Разликата между максимума и минимума е много крехка и понякога става така, че след извлечен максимум само една дума или една чертичка на картината може да стигне до минимума. Това означава, че най-големите критици сме си ние самите, а някои от нас са ужасни критици...
За да сътвориш нещо трябва да познаваш себе си и своите способности. А за да си наясно с всичките си способности трябва да прекараш много време насаме със себе си. Да се опознаваш и да преоткриваш страстите си или нещата, които ти се отдават. Бих го сравнил с медицината – учиш през целият си живот, като първите ти години са базисните и научаваш нещата, които ще ти помогнат да направиш първата си стъпка или операция. След това се изисква още много учене. Тоест учене цял живот. Същото е и със себеопознаването. Първите години е най-трудно и съществено. Да намериш своя уникална способност изисква време и търпение. Нетърпеливите често пропускат своите способности и себеопознаването им е критично ниско. Знаят само първобитните си неща – кога им се яде, кога им се пие и кога ще почувстват болка или щастие. А тук говорим са същинско себеопознаване и достигане до такава точка от себе си, че да можеш да се наречеш творец или най-малкото човек, който вярва, че каквото и да стане задачата, която е поел, ще бъде изпълнена до край. Може да има усложнения по нея, но самата му способност е с пъти по-силна от малките усложнения.
За такава дълга работа със себе си е най-добре човек да бъде оставен насаме със себе си. Не говоря за изпращане в дълбоката провинция или планината с години. Понякога при бърза и схвалтива мисъл е необходимо и по няколко минути на ден за да наредиш следващото парче на пъзела със заглавие “способност”. Но пъзела е доста голям и половината се отказват още на рамката, неосъзнавайки дори, че се отказват. Тъжно, нали?
Така че – да! Чувствам се творец и смятам, че съм достигнал поне до рамката. Препоръчвам ти го и на теб – не се отказвай на рамката и преоткривай себе си. Не се бой от самотата, а използвай всяка една минута с нея за да преоткриваш теб и света. И все пак нека не ти става първа приятелка – в такъв случай ще имаш много време да се преоткриваш в лудницата.
Тагове:
Лични думи - памет и мисли. Четвърта час...
Група в Скайп за обсъждане най-добрата п...