Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 20:17 - Доброто или лошото момче?
Автор: cocolino88 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4245 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.03.2013 21:13


Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno

В Абсурдистан - тоест България - всичко е някак наобратно. Най-гледаното предаване никога не е по Discovery, словосъчетанието: "Кога ще се видим?" означава "Кога ще се напием на кучeта?" и лошото винаги се възприема за добро, а доброто - за лошо. Добро и лошо е много трудно да бъде определено, но ако сложим едно много обхватно и лековато определение може да се каже, че доброто е това, което влияе в положителна насока за нас и на другите около нас, а лошото - обратното - в повечето случаи е свързано с нерви, сълзи, понякога дори се стига до убийства. Това е възприето като стереотип на лошото. Стереотипите непрестанно се менят, защото са като плаващите пясъци - едва ли парчето пясък и утре ще бъде на същото място, но пък все пак ги има.
  След като ги има тези стереотипи, нашата личност, иска или не иска, трябва да бъде наместена, натъкмена или какъвто глагол си избереш, в тези стереотипи, за добро или за лошо. И няма как да не бъде - все пак съседката Мара отсреща при срещата си в кварталното кафе трябва да изкоментира съседа отсреща дали е добро или лошо момче. За съжаление, границата между добро и лошо момче е толкова голяма, че понякога е доста срамно да се наречеш добро момче. Прието е, че доброто момче в повечето случаи е пълния "неудачник" или както се казва: "looser". Той винаги стои на първия чин, в повечето случаи носи очила, облича се грижливно, дрехите му винаги са изгладени и има много информация в главата си. Това определено е много смешно и често става за посмешище пред "умните" глави в училището или в университета. Определението "книжен плъх" си го носи цял живот, но ако успее да се реазилира - този "книжен плъх" става просто "книжен" - демек паралия. Тогава вече нещата се променят в една друга сфера, която ще я коментираме друг път.
  Да си лошо момче пък е доста по-забавно, доста по-готино, безгрижно и най-вече - мацките "умират" за лоши момчета. Има няколко признака да си лошо момче и ако не си изпълнил поне един от тях - "ни стааш, мен". Първо нека да започнем от визията - все пак по нея посрещат. Трябва да си гола глава или в краен случай първи номер, но това трудно минава вече. Задължително трябва да пушиш и да развяваш цигарата навсякъде. Непрестанно трябва да говориш за това, че не си пушил от 10 минути и вече ти е напрегнато. Гривната или ланеца, подарък от леля ти за 16-тия рожден ден, трябва да стои на преден план. Очилата са също аксесоар, който не бива да бъде пренебрегван. Разбира се, хората са различни и не може всички да бъдат гологлави, защото фризьорите трябва да банкрутират. Може и да си с модната фризура, но е почти задължително да е на Кристияно Роналдо или на някой друг моден гуро иначе няма как да вървиш сред мацките. Задължително е дънките да са цепнати, а пък фанелката да е най-новата от серията на Тера Нова.
  Но пък какво е една визия - важно е сърцето. Чувствата са важни, нали така се казва навсякъде? Лошите момчета в повечето случаи не знаят кой е написал "Граф Монте Кристо", но пък може да те напсуват по 5 различни начини. Това буди страхопочитание в "мацките". Да простееш вече е модерно. Да се провикваш към непозната мацка с "Шъ тъ скъсам, ма, шаврантия такаа" вече освен че е нормално, е и готино. Дори мацката се обръща и се усмихва. Та ти почти си я свалил с прекрасната фраза.
  Идва един друг момент, на който ще обърна важно внимание. До тук всичко беше леко на шега и доста плоско що се касае до сюжетна линия, но пък оттук идва сериозното. Нашите отношения с любимия човек, или просто с гаджето, са важни за нас и съществуването ни. Важни са, защото ако всичко върви по мед и масло, живота ни е приказка, статута ни в скайп и фейсбук е пълен със сърца и слънца, а пък най-лошия ни враг ни се струва вече сякаш по-мил или сме го забравили тотално. Но пък няма как отношенията ни да бъдат нон стоп така. Това са чувства, мисли и най-вече държание, което се променя от средата, в която живеем и хората около нас малко или много са променени, благодарение на нас. Отношенията не са константа и вече типовете темперамент биват променяни с течение на времето. /Дано Юнг не ме чуе какви ги говоря./ Лошите момчета, които определяме ние на нашата възраст - тоест между 15 и 30 години - определено не се занимават с икономика и не си стоят събота вечер вкъщи.   За съжаление, лошото винаги е привличало слабите характери, защото в лошото се вижда купона, забавата, и най-вече лесния начин на живот. Бях започнал да говоря за отношенията и затова, че хората около нас малко или много ни моделират без да искат. Когато си "лош" /колко грозно звучи това/ няма как да дружиш с някой "добряк". Все пак приятелите си ги избираме в по-голяма степен първо по интереси, а после по душевност. Когато дружиш с такива хора, става нещо като една бездънна яма. Ти подаваш ръка и другия те изтегля надолу, след това 2-мата подавате ръка и ви изтегля трети надолу и така до дъното на пропастта. Контактувайки с такива хора ти се променя и мирогледа и оттам отношението с хората.  Преди време бях чел едно изследване, че точно тези "bad boys" са едни от най-нещастните хора. И определено биват харесвани до едно време. Жалкото за тях е, че след като вече не са харесвани, те няма как да станат и да се изтупат - или пък е прекалено трудно. В един момент идва времето на осъзнаването, но дали не е твърде късно. За съжаление, ако вече този човек е женен, жалко и за жена му. Жалко, защото искаме или не - обноските и поведението си казват думата в един момент. Разбира се, има една теза, че жените обичат да бъдат тъпкани, но е доста лековата и незнам до колко вярна. Въпреки че има определена доза истина в това.
Но нека тръгнем малко по-назад във времето. Представяме си университета или училището и на другия край на двора е "the bad boy, nigga". След харесване на двамата партньри връзката потръгва. Девойката се влюбва в своя модел, в своята любовна мечта от малка. Но пък нещата в един момент излизат извън контрол. Започва да я излага, отношенията тръгват надолу. Тя също харесва алкохол, но пък не и да се напива всяка нощ. Определено и приятелите му куцат. А да го остави не може - та нали го обича от цялото си сърце? Но пък той я тъпче, но вярата, вярата - която е само за глупаци - все още е в нея. Вярата ще ше се промени. Става и по-страшно... Започва да завижда на приятелката си, че излиза с "доброто момче". Е, поне знае как да се държи с нея, макар и да е понякога скучен и да гледа само бъдещето си. Защото, все пак, модерната мисъл е да живеем тук и сега и да владеем хаоса. Но пък хаоса на въпросното момиче е толкова голям, че попада в кръговрата на връзката и няма отърване. Отърве ли се, попада на подобен тип характер, защото вече това и е компанията, да не говорим, че си е изградила такъв стереотип. А после защо все попада на неподходящи? Много забавна и сладка мисъл.
  Ако все пак и ти си тази, която обича лошите момчета - знай, че вярата ще ти помогне. А ако пък ти си падаш по добрите момчета - стига бе, не се излагай - ще умреш от тъпотия. А какво да правим, на каква връзка да попаднем - зависи от твоя стереотип. Но той се мени - днес си мачкана, а утре мачкаш. Мечтата на низшите форми.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cocolino88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 838361
Постинги: 52
Коментари: 262
Гласове: 202
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031