Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2009 15:12 - Противоположностите за във взаимна зависимост
Автор: cocolino88 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5341 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.03.2013 21:10


Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno 

Много често чуваме израза "златната среда". Това е тази среда, която "живее" в пълна хармония. Това е средата между пълното и празното, между глупостта и изобретателността, между богатството и бедността. О, да!  Звучи чудесно - "златната среда" е мечтаната среда и мечтания начин на живот. Това е средата, в която няма да усещаме пошлостта, алчността, няма да усещаме, че нещо ни липсва - поне не в големи количества. Ще сме доволни на това, което имаме. За жалост, разграничението между добро или зло /или както искате го наричайте/ веднага поставя една преграда. Преграда, която се опитва да ни каже, че двете неща няма как да съжителстват заедно, или поне ще бъдат в нас в много малки количества. Количества, които всъщност ще се изпаряват, ако се сбълскат с противоположността си. Все пак, противно на очакванията, те могат да съжителстват заедно. Те дори не могат едно без друго. Разбира се, бърза да добавя, че "златната среда" е едно съчетаване на две противоположности, но в много малка степен. То е нещо като кантар.
  Да си представим, че съседа ни е спечелил много пари. В повечето хора напира ярост, напира ревност, онеправдани чувства и най-вече злоба. От другата страна на кантара напира радост, щастие и дори се чувстваме горди, че познаваме такъв човек. Тези 2 противоположности се сблъскват и какво става всъщност - накрая  изчезват и двете - оставя ме се на съдбата без никакви чувства... Процеждаме едно: "Както и да е. Да и жив и здрав." и до там. Тези 2 противоположности не могат да живеят в тази "златна среда". Явно не могат да бъдат контролирани до такава степен, че да не могат едно без друго. Точно това имах в предвид - при сблъсък на двете крайности не успяваме да ги съчетаем, изчезват и двете, оттам, откъдето да се появили.
  Аз определено не съм не съм любител на равновесието. Равновесието е неподвижно, еднообразно, дори смъртоносно. Мога дори да се осмеля да кажа, че само едно мъртво тяло е в равновесие. Това означава, че тялото е в равновесие във физико-химичните закони. Аз съм любител на хармонията, но не и на крайностите. Любител и привърженик на това, че крайностите А и анти-А могат да "живеят" заедно в една среда.
  Всъщност тази идея за двете противоположности е взаимстана още преди много години. Идеята датира от китайската философия.Там ясно е разграничена разликата чрез символиката Ин и Ян. Спомняте ли си я? image  Картинката представлява Ин - черния пасивен елемент, свързан с упадъка и лошите неща и Ян - белия елемент свързан с развитието, равнопоставянето и добрите неща. Както виждаме във всеки елемент стои по една точка от другия елемент, което означава, че всеки притежава и от двете крайности, а как ще ги развие зависи от самия него. Самия кръг притежава завършеност, пълнота, цялост.Всъщност обаче тази завършеност не е нито бяла, нито черна. За завършеността са необходими и двата елемента. 
  Какво става при завъртане на кръга? Ако си представим как се върти виждаме една черна топка с бяла точка. Черната топка се опитва да глътне бялата и тъкмо да го направи и бялата поглъща черната и остава една черна точка, която пък от своя страна поглъща бялата и става един безкраен цикъл. Това иска да ни покаже, че нищо не е постоянно. Нищо не е абсолютно, дори завършено. Все пак няма ден без нощ, смелост без страх, светлина без мрак. Всяко нещо не може без неговата противоположност. 
  Понякога се чувстваме щастливи, обичани, че СМЕ. Тогава цикъла се завърта, като Ин и Ян и идва това, че НЕ СМЕ. Точно тук е ключа към щастието. Не-то е вакуума, то е тази градивна част, при която сме готови да поглъщами и да завъртим топката към другата страна. Тя е момента на себеотвърждаване.
  Това е същото като да сме една чаша. Кришнамурти /индийски философ/ казва: "Чашата е потребна само тогава, когато е празна". В началото малко се шокирах от това изказване. За да разберем това твърдение трябва да се почувстваме като чаша. Чаша, която чака да бъде напълнена от мляко. Млякото, разбира се, е полезно - дава ни калции, важно е за здравето. Но какъв предмет сме всъщност за млякото? Ние сме просто онази чаша, която поема млякото и след това го предоставя. Ние сме просто една чаша. Тогава как бихме се преборили с това, че сме "просто една чаша"? Никой не иска да е "просто нещо си". Всеки иска да бъде значим, всеки иска да се чувства полезен. Ключа е в мисленето и изграждането ни като хора. Та, точно ние сме тези, които даряваме млякото, ние сме тези, благодарение, на които вкусват млякото. Ние сме значими в една или друга посока. Но готови ли сме да се изпразним? Готови ли сме да дадем всичко от нас за да го получи друг? Готови ли сме да се жертваме за щастието на някой друг? Ако сме готови ще разберем, че за да се напълним отново, трябва да се изпразним. Трябва да дарим всичко онова, която имаме за да се напълним отново.
  О, не! Аз не искам да съм просто чаша. Не искам това за себе си. Не това искам сега за себе си. Искам да се изпразня... За да мога да се напълня... За да не съм никога пълен... За да бъда себе си... За да живея!




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cocolino88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 838323
Постинги: 52
Коментари: 262
Гласове: 202
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031