Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno

Тази приказка е взаимствана от стихотворението на един тибетски монах и след това преправяна от Хорхе Букай. Не е лично творчество, но определено е много поучителна.

Осъзнаване

Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от вкъщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от вкъщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и въпреки това,
не виждам трама и падам в него.

На петия ден
излизам от вкъщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара и вървя, гледайки надолу
Виждам я и въпреки това,
падам в нея.

На шестия ден
излизам от вкъщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от вкъщи.
Виждам ямата.
Засилвам се, скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от вкъщи.
Виждам ямата,
засилвам се, скачам, стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци...
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от вкъщи.
Виждам ямата,
засилвам се, прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес, разбирам,
че е по-удобно да вървя...
по отсрещния тротоар.


Каква е поуката драги читатели?

"Би не случиш първи път
опитай се пак!"
Това е писал Петко Славейков на сина си Пенчо, когато е бил малък.
С постоянство капката дълбае камъка...
Съобразителността е важно нещо, но...постоянството го превъзхожда, защото не всеки човек може да бъде надарен с бърз и съобразителен ум или талант, но с постоянство може да компенсира това, което му липсва и да постигне изключително много. Научните открития са постигнати с упорито постоянство в търсенето. А в гореописания случай гимнастиката също е била от полза. Удобството донякъде спъва развитието на човека. Сложен е таг "осъзнаване". Значи радостта от осъзнаването е толкова по-голяма, колкото е по-измъчен човек от преди него.С поздрав: ЕСТИР !

Не го бях поглеждал от тази страна, но определено има логика. Все пак ще излезне, че има няколко поуки? въпроса е коя ще изберем и дали ще е правилна за Нас

Ако още първия ден беше минал на отсрешния тротоар,никога нямаше да разбере,че има дупка в която може да падне толкова много пъти,на този.

ми изкочи в главата.

Осем поредни дни падам в една и съща яма...защо да не взема да я запълня?
Повтарящите се действия савинаги уроци. Много е лесно сякаш да си помислим, че поуката е "бъдете съобразителни, минете по другия тротоар!"
Едно и също действие се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо, за да научим урока си. Ако урокът е бил не да минем по другия тротоар, не да се научим на постоянство, а да вземем да се замислим за тая проклета дупка, която ни спъва.
Евала на героя. Той се е научил да я прескача. Това е именно същественото тук. Не можем ли да поправим нещо (защото в много пъти ситуациите и изхода им не зависят от нас) трябва да се научим да ги приемаме и да "ги прескачаме" с лекота.
Минаването отсреща ми е по-скоро бягство от решаването на проблема.
Пред мен има яма. Яма е! Какво да правя аз оттук насетне? И на какво ще ме научи проклетата яма..
такива мисли ми се завъртяха в главата - малко са хаотични :)
Интересна публикация.