Welcome :: Уважавай другите за да уважаваш и себе си

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.10.2009 23:48 - Уважавай другите за да уважаваш и себе си

Автор: cocolino88 Категория: Лични дневници

Прочетен: 5999 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 12.03.2013 21:00

Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno
Има една много прочута фраза: "Уважавай себе си за да уважаваш и другите." Е, за щастие не всичко започва и свършва от "Аз"-а. За доста хора, може би, започва и свършва, но има една малка част хора, за които не самите те са важни, а другите около тях. Тези хора изслушват събеседниците си и не започват с "Аз", а по-скоро с "Ти". Това бих го нарекъл изграждане на личност. Изграждане до такава степен, че да се интересуваш от проблемите на другите, отколкото от самите свои. Разбира се, нашите проблеми винаги са важни, но поставиме ли ги на кантара, дали всъщност проблемите на събеседника не са по-важни? Тук за "кантар" ще сложим изграждането на личността. За съжаление личността не се изгражда за точен период от време, а по-скоро от житейски случки, проблеми и самоосъзнаване. Това означава, че някои хора могат и цял живот да не се докоснат до тъй нареченото "Ти", а все да има "Аз". (Често ги срещате, нали?) А може би така им е удобно? Може би са свикнали да бъдат обект на внимание, желание и най-вече - да се чувстват значими? Но значим не винаги е този, който говори за себе си, а по-скоро този, който не говори за себе си. Значим е този, който изслушва хората и разбира проблемите им. Той цени другите хора като личности, а не ги смятат за някакви пешки, които могат да бъдат пожертвани в интерес на собствената житейска игра. Известен психологически факт е, че това, което изпитваме към заобикалящите ни, съответства на отношението ни към себе си. Когато някой е обсебен от мисълта за повече милосърдие, той непременно започва да усеща по-силно състрадание и към нараненото си самочувствие.
Човекът, който живее със съзнанието, че другите не са много важни, не може да изпитва и дълбоко уважение към собствената си личност, макар и да се залъгва в обратното. Мерилото му за околните е същото и към самия себе си. Вярвайки, че човекът отстреща е специален, то и ние сме специални, че комуникираме с него. За специален човекът не бива задължително да бъде "знаменитост". Нека не забравяме, че всъщност тези "знаменитости" са пусти хора, а най-специалните хора доста често не се открояват поради липса на самочувствие, притеснителност или слабо влиянеие на "Аз"-а. Да, тези хора трудно биха говорили за себе си, но с интерес биха изслушали теб, а дори биха ти помогнали. Хората "в сянка" най-често са изградили този тип на държание и определено им харесва. Очевидно не искат да бъдат под прожекторите, но биха се радвали да опознаят човека под прожектора, биха били склонни да му подадат ръка и биха се радвали на успехите му. А дали човекът от прожекторите би направил същото за човекът "в сянка"? По-скоро Не. Тук егоизмът на "Аз"-а расте непрестанно и в един момент много трудно би се прекършил. Този тип хора трудно откриват истината за околните. Истината, че всеки човек е уникална личност, надарена с творчески способности. Понякога способности, които дори и не подозират, че ги имат, но ние бихме могли да им помогнем да ги доразвият, бихме им подали ръка. Въпросът е дали искаме? Дали бихме пожертвали собственото ни удобство в кожата в името на друг човек? Можем ли да победим егоизмът на "Аз"-а? Това е загадката днес, а от теб остава отговора!

Нагоре