Вече имам собствен сайт и се преместих на www.iskrenoilichno.com
Може да следите новите ми статии във фейсбук: www.facebook.com/iskrenoilichno


Какво е самотата? Всеки един от нас се е сблъсквал с нея. Това е едно от най-мрачните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме тъжни, намръщени- да гледаме на живота песиместично.
Как да се избавим от самотата? Тя ни обхваща в своя обръч и колкото и да искаме, не можем да избягаме от нея. Има обаче хора, които започват да свикват със самотата си и се страхуват да „излязат навън“ от черупката си. Затова най-важното е, да кажем сами на себе си, че това е временен период. Самотата ни кара да си мислим, че ние сме по-различни от онези щастливите около нас. Не загубвайте самочувствието си изчакайте. Действайте, не се оставяйте на покоя!
Това, което ни кара да сме самотни, е страхът. Страхът да се срещаме и да общуваме с нови хора. Страхът от непознатото, от новите начинания. Страхът от това как изглеждаме. Самата несигурност в нашите действия също може да предизвикат самота. Това са все качества на психологична основа и дали ще се разгърнат до край или ще се преборим с тях зависи единствено от нас самите и от това колко силни характери сме всъщност. А характера се изгражда доста трудно и продължително с течение на години. Следователно за всеки човек е различно "количеството" самота, което изпитва.
Най-често срещаната самота е поради липса на контакти и в следствие втълпена самота, че няма никой до нас, че няма на кого да разчитаме, че сме свободни електрони в този жесток свят. В повечето случаи това въобще не е така, но сякаш нашето чувство на самота надделява. Това чувство на самота много бързо ни обхваща, но в интерес на истината и много бързо разчупва леда. Понякога имаме нужда просто някой да ни гушне, да ни изслуша и да разберем, че имаме съюзник в борбата с живота, че не сме сами. Мисля, че не е тайна, че малцина имат нужда от самота. Повечето ни е страх да останем сами, защото няма как да се справяме с живота, нямаме нужния кураж да се изправим сами пред предизвикателствата.
Самотата е нещо, което всички рано или късно опознаваме. Аз съм се чувствал самотен не един път. Някога съм имал нужда от някого до мен, просто да ме гушне и да усетя, че не съм сам. Друг път съм се чувствал самотен в мислите си... никой не може да ме разбере. А дали не съм била самотен, защото аз така искам? Не, не вярвам! Аз не обичам самотата, страх ме е от нея. Страх ме е да мисля, че може би тя не е просто позната, която идва от време на време, за да напомни за съществуването си. Не обичам самотата! Предпочитам да не я опознавам. За някои хора се е превърнала в начин да се измъкнат от проблеми и неприятности, като се затвотят сами в себе си. Нищо чудно, че съществуват и такива с представата, че на тях е залепена табелка с надпис “ самотен “ .
Между  сам и самота има разлика и то голяма. Самотата е негативна емоция, докато да избереш да бъдеш сам е по-скоро състояние породено от личните предпочитания. Понякога  ние се уединяваме  или оставаме концентрирани върху дадено действие, за да я завършим и демонстрираме индивидуалност. Да бъдеш сам определяме самите ние, доколко ще допуснеш даден човек до себе си в своето лично пространство.
Ние сме уникални и неповторими и като такива може да изградим качествени отношения първо с самите нас и чак тогава с хората, които ни заобикалят. Когато самотата стои срещу теб - разчупи леда, замисли се какво ще стане, ако не мислим толкова отрицателно. Най-важното е да не се затваряме в себе си. Трябва да се научим да живеем със знак плюс, дори да се наложи да се измъкваме за косите като барон Мюнхаузен. Когато човек започне да общува (а това е важно - усещаш се нужен), проблемите със самотата си отиват сами. Непременно се появяват приятели, познати, а сред тях може да намерите половинката си...

Има много неща, които да те карат да се чувстваш самотен.. Може родителите ти да нямат време за теб, може да си объркан тийн, може да си зарязан от гадже, може да си изгубил любим човек... Може дори сред хора да се чувстваш сам и неразбран. Самотата има много лица. Важното е да не се поддаваш, а да общуваш, да споделиш с някой....

Да добавя.. важно е и желанието да не бъдеш самотен!

е много относително понятие. Преди време четох в едно списание, че преди навършването на 30 години, един мъж трябва да се научи да може прекарва уикендите сам и щастлив. Можеш да си заобиколен и от най-шумната и весела компания и да се чувстваш самотен и обратното. Вътрешната самота е най-страшна...

и ще го споделя:

Имаше някаква източна сентенция - приписвана на някой от превъзнасяните, да речем, китайски мъдреци, гласяща приблизително следното:

"Когато тръгваш на дълъг път, по-добре тръгни сам, отколкото с неподходящ спътник".

Идеята ми е, че самотата е задължителен спътник и често необходимо условие за духовното израстване на един човек. Помисли - всеки мъдрец е прекарал някакво време в аскетизъм и отдалечаване от суетата на ежедневието.

Може би когато човек открие това качество на самотата, тя вече няма да го плаши толкова.

Е, ако някому е трудно да остане сам със себе си и чувства празнота, която не може да запълни със собствената си личност - това вече си е друга история.

Успех, хлапе!

Брей Боби, виж тук никой не те е чел, всеки веднага започва да говори какво той мислил....

... а най ми хареса последния коментар, на г-н умник "thefadingaway", който те поучава как е Истината всъщност, защото разбира се той я знае все пак цитира "някви китайски мъдреци" : D

тц тц какви читатели Боби, искам и аз блог!

Иначе ми се струва, че просто описваш своето ежедневие и мисля, че ни спестяваш много от своите мисли, но ако е така, защо? Да не са "лоши" или "просто не е приятно да ги споделиш"?

Я.