Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2007 19:28 - Седмичната шапкарка
Автор: martiniki Категория: Изкуство   
Прочетен: 3133 Коментари: 6 Гласове:
2



Живяла навремето една чудата женица в "Къщата_на_върха_на_хълма", разположена над едно малко градче. Странна жена - отдалеч и с просто око се виждало, че е особена.
     Къщата, която обитавала, също била невероятна. Обла като ротонда и от разстояние по-скоро напомняла някак огромна, луда гъба. Отблизо вече се виждало, че покривът е с формата на шапка с голяма периферия и е обточен с цветна лента боя. Керемидите били полукръгли и в най-различни отенъци на всички цветове. Коминът пък бил цветна, лакирана фигура на кълвач и през клюна-отвор в студените дни излизал пушекът. Жената слизала всеки ден до градчето да си напазари, да се отбие в малкото, местно кафене и да изпие един ментов чай с лед. За всеки ден от седмицата слагала различна шапка.
     В понеделник била със сива, елегантна шапка от твърд, колосан плат с букетче виолетки, които даже ухаели, нищо че били от мукава.
     Във вторник слагала  тъмночервена шапка с фазаново перо, което се поклащало и игриво помахвало, когато вървяла със скокливата си походка по улиците.
     В сряда нахлупвала ябълково-зелена шапка с истински дребни ябълчици по периферията. Веднъж едно детенце си поискало от тях и когато жената му подала ябълка, смело отхапало и разказало на всички, че е съвсем истинска и леко накиселява. Оттогава всяка сряда жената раздавала ябълките от периферията на шапката на децата от градчето.
     В четвъртък излизала с черна, кръгла шапчица с гъстомрежна воалетка, в  него ден не говорела с никого, не забелязвала децата и не поздравявала зарзаватчията, месаря и хлебаря, при които се отбивала, както всеки ден. Четвъртъчната шапка била тъжна и несловоохотлива.
     В петък се подвизавала с жълта шапка с козирка - като на жокей, с малко бяло конче, избродирано отпред. Някои разказват, че като се разминавали с петъчната шапка, кончето леко процвилвало. А други твърдят, че са го виждали да обикаля околовръст целия периметър на шапката и отвреме-навреме да прави подскоци, и да се изправя на задните си крака.
     В събота правела разходката си с кафява, кадифена шапка с тъмнозелена лента от мъх, на върха на която имало жива, та чак прекалено истинска, пъстра пеперуда, която си пърхала и сегиз-тогиз се откъсвала от шапката, правела по едно тясно кръгче, като размахвала блестящите си тънки крила бавно, грациозно и с небивал финес, и пак си кацала на мястото.
     Неделната шапка била синя. И била направена сякаш от къс небе. По нея плували облаци и цветът и се променял - от прозирносин до мастиленосин, като отвреме навреме се разхождал из светлите и нюанси истински слънчев лъч, а в тъмните нюанси - лунен.
     Хората от градчето толкова били свикнали с появата на тази странна жена и със седмичните шапки, че всеки знаел - види ли я със зелена шапка - значи е сряда. Дори не е нужно да поглежда календара, за да е сигурен.

Първи финал.

     Един ден шапкарката не слязла в града. Хората се разтревожили. Децата хукнали към хълма и що да видят - къщата я нямало. Мястото било равно и по него никнела хилава тревица, сякаш никога не е имало къща там. Така и не се разбрало - откъде била дошла, къде отишла и имало ли я е някога изобщо шантавата шапкарка.

Втори финал.

      Една събота шапкарката слязла с вторнишката шапка. Настъпила паника, хората се объркали. Кучетата започнали да се въртят около опашките си и после взели да катерят дърветата, мишките подгонили котките, часовникът на голямата градска кула се завъртял наобратно, птиците започнали да лаят, хлябовете във фурните се превръщали в късове сурово тесто, а един кон в конюшнята на кмета проговорил с човешки глас.
     Шантав ден, обърнат с краката нагоре.
     На другия ден шапкарката слязла с редовната си неделна шапка и всичко си дошло на мястото.
     Но хората още се потрисат от ужас и не искат никак да си спомнят за шантавата, вторнишка събота.

Трети финал.

     Шапкарката решила в един хубав ден да отвори вратите на тайнствената си къща и да пусне всички любопитни да я разгледат. Намерили се, разбира се, много желаещи - целият град се стекъл. И какво имало в тази особена къща? - нищо особено... - шапки. Навсякъде било пълно с всякакви цветове, модели и размери шапки. По полиците, по закачалките, по диваните, по креслата, по стените на гвоздейчета - шапки, шапки, шапки. И шантавата шапкарка не оставила никой да си тръгне току-така. Всеки получил според вкуса или обиколката на главата си желаната шапка.
     И после хората говорели, че тези шапки ги правят много весели. Щастливи направо. И не ги сваляли от главите си дори когато спели.



Гласувай:
2



1. marianami - Супер е! Много харесвам такива и...
10.08.2007 21:15
Супер е! Много харесвам такива истории. Незнам защо атмосферата ми напомня на "Мери Попинз" :)
цитирай
2. martiniki - здравей, мари ана ми ;)
15.08.2007 16:34
Радвам се, че ти допада. Всъщност това с трифиналието го има у Джани Родари,не знам друг автор да си е позволявал този разкош, дори при него има "финал, който предпочита авторът", ако не се лъжа...
а заради шапките, естествено, ти напомня Мери Попинз :)
цитирай
3. indi - Страхотия!:))
15.08.2007 22:30
От любимите ми! Веднага си избрах неделната шапка!:))
Много е хубава, Мартичка и тази приказка! Истинска наслада за душата ми! Благодаря ти, ей!:))
цитирай
4. martiniki - :)
16.08.2007 00:11
Тази приказка съм публикувала преди повече от две години в сайта, вероятно сте се "разминали".
Съвсем ненадейно се появи в главата ми една пролетна утрин.
Тия дни и пооправих фасона и я препубликвах.

Моля, моля...и аз се радвам като ме посетят такива приказки :)
цитирай
5. indi - :))
16.08.2007 01:02
Не сме се разминали... Аз съм в сайта от около две години(но по- малко). Не всичко съм чела...:( То нали все гледаме да се изкажем повече отколкото да чуем...:)) Но наваксвам де...:)) То и аз така пускам и стари работи, които там отдавна съм пускала...
А тази приказка е разкошна и се радвам, че не я пропуснах и сега!
Поздрав пак!:)
цитирай
6. martiniki - ...
16.08.2007 08:58
точно това имах предвид - че сте се разминали по време, просто няма как всичко да се изчете и при най-добро желание...

Благодаря за доверието в приказките ми!
поздрави, Стеф! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5777396
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55656
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031