Постинг
10.08.2007 19:28 -
Седмичната шапкарка
Живяла навремето една чудата женица в "Къщата_на_върха_на_хълма", разположена над едно малко градче. Странна жена - отдалеч и с просто око се виждало, че е особена.
Къщата, която обитавала, също била невероятна. Обла като ротонда и от разстояние по-скоро напомняла някак огромна, луда гъба. Отблизо вече се виждало, че покривът е с формата на шапка с голяма периферия и е обточен с цветна лента боя. Керемидите били полукръгли и в най-различни отенъци на всички цветове. Коминът пък бил цветна, лакирана фигура на кълвач и през клюна-отвор в студените дни излизал пушекът. Жената слизала всеки ден до градчето да си напазари, да се отбие в малкото, местно кафене и да изпие един ментов чай с лед. За всеки ден от седмицата слагала различна шапка.
В понеделник била със сива, елегантна шапка от твърд, колосан плат с букетче виолетки, които даже ухаели, нищо че били от мукава.
Във вторник слагала тъмночервена шапка с фазаново перо, което се поклащало и игриво помахвало, когато вървяла със скокливата си походка по улиците.
В сряда нахлупвала ябълково-зелена шапка с истински дребни ябълчици по периферията. Веднъж едно детенце си поискало от тях и когато жената му подала ябълка, смело отхапало и разказало на всички, че е съвсем истинска и леко накиселява. Оттогава всяка сряда жената раздавала ябълките от периферията на шапката на децата от градчето.
В четвъртък излизала с черна, кръгла шапчица с гъстомрежна воалетка, в него ден не говорела с никого, не забелязвала децата и не поздравявала зарзаватчията, месаря и хлебаря, при които се отбивала, както всеки ден. Четвъртъчната шапка била тъжна и несловоохотлива.
В петък се подвизавала с жълта шапка с козирка - като на жокей, с малко бяло конче, избродирано отпред. Някои разказват, че като се разминавали с петъчната шапка, кончето леко процвилвало. А други твърдят, че са го виждали да обикаля околовръст целия периметър на шапката и отвреме-навреме да прави подскоци, и да се изправя на задните си крака.
В събота правела разходката си с кафява, кадифена шапка с тъмнозелена лента от мъх, на върха на която имало жива, та чак прекалено истинска, пъстра пеперуда, която си пърхала и сегиз-тогиз се откъсвала от шапката, правела по едно тясно кръгче, като размахвала блестящите си тънки крила бавно, грациозно и с небивал финес, и пак си кацала на мястото.
Неделната шапка била синя. И била направена сякаш от къс небе. По нея плували облаци и цветът и се променял - от прозирносин до мастиленосин, като отвреме навреме се разхождал из светлите и нюанси истински слънчев лъч, а в тъмните нюанси - лунен.
Хората от градчето толкова били свикнали с появата на тази странна жена и със седмичните шапки, че всеки знаел - види ли я със зелена шапка - значи е сряда. Дори не е нужно да поглежда календара, за да е сигурен.
Първи финал.
Един ден шапкарката не слязла в града. Хората се разтревожили. Децата хукнали към хълма и що да видят - къщата я нямало. Мястото било равно и по него никнела хилава тревица, сякаш никога не е имало къща там. Така и не се разбрало - откъде била дошла, къде отишла и имало ли я е някога изобщо шантавата шапкарка.
Втори финал.
Една събота шапкарката слязла с вторнишката шапка. Настъпила паника, хората се объркали. Кучетата започнали да се въртят около опашките си и после взели да катерят дърветата, мишките подгонили котките, часовникът на голямата градска кула се завъртял наобратно, птиците започнали да лаят, хлябовете във фурните се превръщали в късове сурово тесто, а един кон в конюшнята на кмета проговорил с човешки глас.
Шантав ден, обърнат с краката нагоре.
На другия ден шапкарката слязла с редовната си неделна шапка и всичко си дошло на мястото.
Но хората още се потрисат от ужас и не искат никак да си спомнят за шантавата, вторнишка събота.
Трети финал.
Шапкарката решила в един хубав ден да отвори вратите на тайнствената си къща и да пусне всички любопитни да я разгледат. Намерили се, разбира се, много желаещи - целият град се стекъл. И какво имало в тази особена къща? - нищо особено... - шапки. Навсякъде било пълно с всякакви цветове, модели и размери шапки. По полиците, по закачалките, по диваните, по креслата, по стените на гвоздейчета - шапки, шапки, шапки. И шантавата шапкарка не оставила никой да си тръгне току-така. Всеки получил според вкуса или обиколката на главата си желаната шапка.
И после хората говорели, че тези шапки ги правят много весели. Щастливи направо. И не ги сваляли от главите си дори когато спели.
Къщата, която обитавала, също била невероятна. Обла като ротонда и от разстояние по-скоро напомняла някак огромна, луда гъба. Отблизо вече се виждало, че покривът е с формата на шапка с голяма периферия и е обточен с цветна лента боя. Керемидите били полукръгли и в най-различни отенъци на всички цветове. Коминът пък бил цветна, лакирана фигура на кълвач и през клюна-отвор в студените дни излизал пушекът. Жената слизала всеки ден до градчето да си напазари, да се отбие в малкото, местно кафене и да изпие един ментов чай с лед. За всеки ден от седмицата слагала различна шапка.
В понеделник била със сива, елегантна шапка от твърд, колосан плат с букетче виолетки, които даже ухаели, нищо че били от мукава.
Във вторник слагала тъмночервена шапка с фазаново перо, което се поклащало и игриво помахвало, когато вървяла със скокливата си походка по улиците.
В сряда нахлупвала ябълково-зелена шапка с истински дребни ябълчици по периферията. Веднъж едно детенце си поискало от тях и когато жената му подала ябълка, смело отхапало и разказало на всички, че е съвсем истинска и леко накиселява. Оттогава всяка сряда жената раздавала ябълките от периферията на шапката на децата от градчето.
В четвъртък излизала с черна, кръгла шапчица с гъстомрежна воалетка, в него ден не говорела с никого, не забелязвала децата и не поздравявала зарзаватчията, месаря и хлебаря, при които се отбивала, както всеки ден. Четвъртъчната шапка била тъжна и несловоохотлива.
В петък се подвизавала с жълта шапка с козирка - като на жокей, с малко бяло конче, избродирано отпред. Някои разказват, че като се разминавали с петъчната шапка, кончето леко процвилвало. А други твърдят, че са го виждали да обикаля околовръст целия периметър на шапката и отвреме-навреме да прави подскоци, и да се изправя на задните си крака.
В събота правела разходката си с кафява, кадифена шапка с тъмнозелена лента от мъх, на върха на която имало жива, та чак прекалено истинска, пъстра пеперуда, която си пърхала и сегиз-тогиз се откъсвала от шапката, правела по едно тясно кръгче, като размахвала блестящите си тънки крила бавно, грациозно и с небивал финес, и пак си кацала на мястото.
Неделната шапка била синя. И била направена сякаш от къс небе. По нея плували облаци и цветът и се променял - от прозирносин до мастиленосин, като отвреме навреме се разхождал из светлите и нюанси истински слънчев лъч, а в тъмните нюанси - лунен.
Хората от градчето толкова били свикнали с появата на тази странна жена и със седмичните шапки, че всеки знаел - види ли я със зелена шапка - значи е сряда. Дори не е нужно да поглежда календара, за да е сигурен.
Първи финал.
Един ден шапкарката не слязла в града. Хората се разтревожили. Децата хукнали към хълма и що да видят - къщата я нямало. Мястото било равно и по него никнела хилава тревица, сякаш никога не е имало къща там. Така и не се разбрало - откъде била дошла, къде отишла и имало ли я е някога изобщо шантавата шапкарка.
Втори финал.
Една събота шапкарката слязла с вторнишката шапка. Настъпила паника, хората се объркали. Кучетата започнали да се въртят около опашките си и после взели да катерят дърветата, мишките подгонили котките, часовникът на голямата градска кула се завъртял наобратно, птиците започнали да лаят, хлябовете във фурните се превръщали в късове сурово тесто, а един кон в конюшнята на кмета проговорил с човешки глас.
Шантав ден, обърнат с краката нагоре.
На другия ден шапкарката слязла с редовната си неделна шапка и всичко си дошло на мястото.
Но хората още се потрисат от ужас и не искат никак да си спомнят за шантавата, вторнишка събота.
Трети финал.
Шапкарката решила в един хубав ден да отвори вратите на тайнствената си къща и да пусне всички любопитни да я разгледат. Намерили се, разбира се, много желаещи - целият град се стекъл. И какво имало в тази особена къща? - нищо особено... - шапки. Навсякъде било пълно с всякакви цветове, модели и размери шапки. По полиците, по закачалките, по диваните, по креслата, по стените на гвоздейчета - шапки, шапки, шапки. И шантавата шапкарка не оставила никой да си тръгне току-така. Всеки получил според вкуса или обиколката на главата си желаната шапка.
И после хората говорели, че тези шапки ги правят много весели. Щастливи направо. И не ги сваляли от главите си дори когато спели.
Супер е! Много харесвам такива истории. Незнам защо атмосферата ми напомня на "Мери Попинз" :)
цитирайРадвам се, че ти допада. Всъщност това с трифиналието го има у Джани Родари,не знам друг автор да си е позволявал този разкош, дори при него има "финал, който предпочита авторът", ако не се лъжа...
а заради шапките, естествено, ти напомня Мери Попинз :)
цитирайа заради шапките, естествено, ти напомня Мери Попинз :)
От любимите ми! Веднага си избрах неделната шапка!:))
Много е хубава, Мартичка и тази приказка! Истинска наслада за душата ми! Благодаря ти, ей!:))
цитирайМного е хубава, Мартичка и тази приказка! Истинска наслада за душата ми! Благодаря ти, ей!:))
Тази приказка съм публикувала преди повече от две години в сайта, вероятно сте се "разминали".
Съвсем ненадейно се появи в главата ми една пролетна утрин.
Тия дни и пооправих фасона и я препубликвах.
Моля, моля...и аз се радвам като ме посетят такива приказки :)
цитирайСъвсем ненадейно се появи в главата ми една пролетна утрин.
Тия дни и пооправих фасона и я препубликвах.
Моля, моля...и аз се радвам като ме посетят такива приказки :)
Не сме се разминали... Аз съм в сайта от около две години(но по- малко). Не всичко съм чела...:( То нали все гледаме да се изкажем повече отколкото да чуем...:)) Но наваксвам де...:)) То и аз така пускам и стари работи, които там отдавна съм пускала...
А тази приказка е разкошна и се радвам, че не я пропуснах и сега!
Поздрав пак!:)
цитирайА тази приказка е разкошна и се радвам, че не я пропуснах и сега!
Поздрав пак!:)
точно това имах предвид - че сте се разминали по време, просто няма как всичко да се изчете и при най-добро желание...
Благодаря за доверието в приказките ми!
поздрави, Стеф! :)
цитирайБлагодаря за доверието в приказките ми!
поздрави, Стеф! :)
Търсене